В тази история разказвам как загубих брат си Димитър по време на трагичен инцидент с полицията в София. През болката, гнева и безсилието търся смисъл в несправедливостта, която сполетя нашето семейство. Това е моят вик за справедливост и покана към всички да се замислим докога ще мълчим.
Преди пет години дадохме голяма сума на свекърите ми за ремонт на вилата им. Сега съпругът ми иска да забравим за дълга, но майка ми настоява да си поискаме парите обратно. Разкъсвам се между две семейства, две истини и една болка, която не ми дава мира.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, откакто дъщеря ми се омъжи за Петър – човек, който не може да стои на едно място и винаги търси справедливост там, където никой не я иска. Всяка негова битка за „правда“ ни струва спокойствието, а най-много страда внучката ми, която расте в постоянен страх и несигурност. Питам се – докога ще издържим на този хаос и има ли изобщо изход от тази безкрайна война?
