На 70 години откривам любовта отново, но този път с всички нейни трудности и радости. Влюбвам се в Мария, докато се опитвам да остана опора за дъщеря си и да намеря смисъл в ежедневието. Животът ме учи, че щастието е крехко и винаги има цена.
Казвам се Мария и на петдесет години останах сама, след като съпругът ми Георги ме напусна заради по-млада жена. Цял живот вярвах, че любовта ни е истинска и вечна, но се оказа, че съм живяла в илюзия. Сега се боря със самотата, с предателството и с въпроса дали някога ще мога да простя – на него и на себе си.
На 65 години, след дългогодишен брак и отглеждане на син, се влюбих в друга жена. Синът ми замина за чужбина със семейството си, а домът ни с Анна стана непоносимо празен. Разводът на тази възраст изглеждаше немислим, но любовта ме накара да преосмисля всичко.
На седемдесет и пет години, аз, Иванка, се влюбих отново, но изборът ми разтърси семейството ми. Вместо подкрепа, срещнах съпротива и неразбиране от децата си, които се страхуваха за наследството си. Въпросът остава: дали любовта в края на живота си струва цената на семейната хармония?
Мария, моята 70-годишна приятелка, живее сама без съпруг и деца, които никога не я посещават. Въпреки че някога бяхме колеги и тя ми помогна да се установя в новата си роля, когато се пенсионира, сега съм загрижена за нейната самота. Тази история разказва за нейните избори и последствията от тях.
