Влюбих се на шейсет и две години, когато най-малко очаквах. Синът ми ме нарече „наивна старица“, а аз се изправих пред избор между собственото си щастие и одобрението на най-близките си. Това е моята история за късната любов, семейните конфликти и смелостта да следваш сърцето си.
Казвам се Елисавета и на петдесет и две години реших да обичам отново, въпреки че семейството ми никога не прие мъжа, когото избрах. Историята ми е за смелостта да следваш сърцето си, за страха от осъждане и за надеждата, че щастието няма възраст. Преживях предразсъдъци, кавги и самота, но открих, че свободата да обичаш е най-големият подарък, който можеш да си направиш.
Още от малък живея с усещането, че щастието е нещо, което трябва да се отлага за по-добри времена. Майка ми, Мария, винаги е била обсебена от спестяването и сигурността, докато аз и сестра ми Ива мечтаем за малко свобода и радост. Историята ми е за сблъсъка между поколенията, за болката от неизказаните думи и за това какво значи да живееш истински.
Още от дете усещах липсата на майка ми, а баща ми избра нов живот далеч от мен. Мислех, че любовта с Тодор ще запълни празнотата, но истината се оказа съвсем различна. Историята ми е за търсенето на щастие там, където най-малко го очакваш.
От детството ми родителите ми контролираха всеки аспект от живота ми, докато не издържах повече. Изправена пред избор между собственото си щастие и семейните очаквания, трябваше да намеря сили да се освободя. Историята ми е за борбата за независимост и истинско щастие.
След като съпругата ми ме напусна, аз се върнах в родното си село, за да намеря себе си и да преоткрия щастието. Там, сред спомените от детството и забравените пътеки, открих нови приятелства и смисъл в живота. Въпреки болката от предателството, успях да се изправя и да започна отначало.
