В този разказ споделям как майка ми ме обвини, че не съм помогнала на болния си брат, и как нейните думи ме преследват дори след като прекъснах връзката с нея. Разказвам за семейните конфликти, чувството за вина и трудния избор да потърся свобода далеч от дома. Това е моята борба между дълга към семейството и нуждата да се спася.
Казвам се Мария, на 67 години съм и имам една дъщеря – Елица. Винаги съм била до нея, но сега чувам, че се намесвам прекалено много в живота ѝ. Болката от това обвинение ме кара да се замисля дали любовта ми не е станала прекалено задушаваща.
Вярвах, че бракът ми е стабилен, изграден на доверие и взаимно уважение. След десетилетие заедно, никога не съм си представяла, че външен човек може да разруши това, което имахме. Но понякога най-близките до нас хора могат да се превърнат в най-разрушителните сили в живота ни.
