Всичко започна в онзи дъждовен следобед, когато майка ми тресна вратата след поредната ни кавга. Там, в тясната ни кухня в Люлин, думите ни бяха по-силни от гръмотевиците навън. Не подозирах, че един телефонен звън минава през капките на прозореца и ще преобърне живота ми за always.
В тази история разказвам за най-тежкия ден в живота си – деня, в който реших да родя у дома, водена от желанието си да бъда независима и силна. Всичко се обърка, а последствията белязаха мен и семейството ми завинаги. Надявам се моят разказ да ви накара да се замислите за границите между смелостта и безразсъдството.
Изпитвам дълбока благодарност към сина си, който се превърна в моя спасителна линия в тези трудни времена. След като баща му ни изостави, когато беше само малко дете, се борех да свържа двата края. Единственото, което ни държеше на повърхността, беше малкият апартамент, който наследих от баба си. Сега синът ми ми помага финансово, но настоява съпругата му никога да не разбере.
