Още от първия миг, в който прекрачих прага на заседателната зала, усещах как погледите на колегите ми се впиват в мен с недоверие и страх. Всички ме наричаха „желязната Мария“, но никой не знаеше какво се крие зад тази фасада – болката, самотата и борбата да оцелея в свят, който не прощава слабостите. Това е моята изповед за цената на успеха и за битките, които водим, когато никой не гледа.