Казвам се Агата и от години съм пенсионерка. Децата ми звънят всеки ден, но усещам, че не е от обич, а от задължение – може би заради наследството. В тази история разкривам болката от самотата, разочарованието от близките и надеждата, че някога ще бъда обичана истински.