Казвам се Мария Димитрова, на 54 години съм, и тази история е за последната нощ, в която страхът ми даде сили да се родя отново. Живях дълги години в малък български град под гнета на съпруга си Петър, докато не разбрах, че единственият път към свободата е да изчезна от собствения си живот. Тук разказвам за този мрак, за секунда по секунда ужаса и за невидимата нишка надежда, която ми помогна да оцелея и да започна отначало.