Мъжът ми изчезна след поредния ни скандал, но този път не се върна. Година по-късно получих пощенска картичка от Гърция с думите: „Надявам се да си щастлива“. Това е разказ за болката, вината и надеждата, които ме разкъсваха през тази година на неизвестност.
Казвам се Людмила и за една година загубих двамата си малки синове, докато бяха под грижите на майка ми. Сега тя е изправена пред съда, а аз се давя в чувство за вина, предателство и отчаяние. Това е моята история за семейни тайни, болка и за това колко лесно можеш да изгубиш всичко, което си мислил, че е сигурно.
В една гореща лятна вечер разбрах, че майка ми не се грижи за внуците си така, както вярвах. Изправих се пред вината, съмнението и болката от разбитото доверие. Историята ми е за трудния избор между осъждането и разбирането, когато семейството се разпада пред очите ти.
В тази история разказвам за един съдбовен ден в моето училище в Пловдив, когато аз и приятелите ми решихме да се пошегуваме с чистача бай Димо. Шегата ни излезе извън контрол и доведе до неочаквани последици, които промениха отношението ми към хората и ме накараха да се замисля за истинското значение на уважението. Това е изповед за вината, прошката и трудния път към израстването.
