– „На петдесет и осем години никога не съм си мислила, че ще бъда антагонист в историята на живота на дъщеря ми“, споделя Мария със сестра си. „Работих на няколко места, пропуснах безброй нощи сън и вложих всяка капка енергия, за да ѝ осигуря възможности, които аз никога не съм имала, само за да бъда обвинена за нейното нещастие…“
Мария, жива 70-годишна вдовица, се изправя пред неизбежните предизвикателства на стареенето, тъй като здравето ѝ започва да се влошава. Дъщеря ѝ, Анна, отправя покана към Мария да се премести при нейното семейство, с надеждата да осигури подкрепа и компания. Докато се приспособяват към новата си житейска ситуация, те срещат неочаквани препятствия, които изпитват връзката им и разкриват сложността на семейната динамика.
„Мамо, нямам време за това.“ Гласът на Мария беше студен и отдалечен. Майка ѝ, Елена, усети познатото чувство на разочарование. Бяха минали години, откакто споделиха истински момент. След като Мария осигури финансовото си бъдеще, тя изчезна, оставяйки майка си само със спомени за дъщеря, която я ценеше само заради богатството ѝ.
Посветих живота си на отглеждането на дъщеря си, за да й осигуря всяка възможност за успех. Тя порасна, премести се и създаде собствено семейство. Сега тишината от нейна страна е оглушителна и се чудя дали съм забравена.
Израснала в малко градче в България, майка ми и аз бяхме неразделни след като баща ми ни напусна. Той си тръгна без предупреждение, вземайки всичко, което смяташе за ценно, оставяйки ни да изградим живота си от нулата. Неговото отсъствие беше сянка, която тегнеше над детството ми, оформяйки възгледите ми за семейството и лоялността.
