Казах на дъщеря си да си тръгне от нашия апартамент „само за две седмици“, защото вкъщи вече не се дишаше 😔. Мислех, че пазя мира между мъжа ми, по-малкия ми син и нея, а после излезе, че тя е криела нещо, а и аз не бях видяла най-важното 😶. Всеки в тази история имаше право за нещо и вина за нещо, точно това ме побърква най-много 💔. Сега се чудя дали едно уж временно решение не направи пукнатина, която няма да се затвори 🥺.