Израснах с усещането, че любовта на мама е повече като клетка, отколкото утеха. Нейното постоянно участие във всеки аспект от живота ми ме остави задушена и безсилна. От избора на дрехи до диктуването на социалния ми живот, нейната прекомерна натура засенчи моите собствени желания и решения. Това е историята за това как нейната добронамерена грижа се превърна в пречка за моята независимост.