Между дълга и прошката: Една българска история за рани и граници
Никога няма да забравя онази вечер, когато чух вратата да се тряска зад гърба ми, а гласът на майка ми да се разнася през коридора, треперещ и на ръба на сълзите. Всичко започна с прост въпрос, но се превърна във водовъртеж от спомени, страх и вина. Между опитите да защитя малкия си син и желанието да простя на най-близката си, се оказах в капана на собствените си рани и съмнения, поставяйки под въпрос кое е по-опасно – да държа някого далеч или да отворя врата към повторение на болката.