Още от дете наричах втория си баща „татко“, без да знам, че не ми е роден баща. Истината научих като тийнейджър, но любовта ми към него не се промени. Сега, когато сестра ми се омъжва, а той открито я предпочита, усещам как завистта и болката ме разяждат.
Всичко започна с една обикновена разходка до супермаркета в Пловдив, когато снимка на шестмесечния ми син се появи на екрана за видеонаблюдение и неочаквано стана хит в социалните мрежи. От този момент нататък животът ни се промени – от завистливи съседи до семейни конфликти и неочаквани възможности. В тази история разказвам за болката, радостта и трудните избори, които трябваше да направя като майка.
Никога не съм искала да наследя апартамента на мама, но след смъртта ѝ се превърнах във враг на собственото си семейство. Всеки спомен за нея сега е пропит с болка и обвинения. Как да си върна семейството, когато всички виждат в мен само алчност?
Още от първия миг, когато видях как баща ми подава на сестра ми златната гривна, която някога обеща на мен, нещо в мен се пречупи. През цялата сватба се борех с чувството, че съм невидима, докато всички около мен празнуваха щастието на сестра ми. Сега се чудя – как да простя и да продължа напред, когато болката от пренебрежението не ми дава покой?
