Казвам се Ива и след години живот в София се върнах в родното си село, за да бъда по-близо до родителите си. Изправих се пред стари конфликти, нови предизвикателства и въпроса дали близостта наистина лекува раните от миналото. Сега се чудя дали направих правилния избор и какво означава домът, когато вече не си дете.
Години наред работих в Германия, мечтаейки за деня, в който ще се върна при семейството си в родното село. Построих къща, в която да се съберем всички, но когато се върнах, синът и снаха ми казаха, че не искат да напускат града. Останах сам, изправен пред празнотата и въпроса какво всъщност означава домът.
В този разказ споделям борбата между дълга към семейството и желанието да следвам собствения си път. В напрегнати разговори с майка ми, сестра ми и брат ми се опитвам да намеря отговор на въпроса дали имам право да избирам щастието си. Всяко обаждане и всяко връщане в родното село ме карат да се съмнявам дали някога ще престане да боли.
В тази история разказвам за завръщането си в родното село след години на отчуждение, породено от детство, изпълнено с натиск и липса на топлина. Мечтаех за ново начало, но се сблъсках с призраците на миналото и стари семейни конфликти. Въпреки че намерих дом, се оказа, че истинският мир не идва само с промяна на мястото.
След 14 години отсъствие, се завръщам в малкия град, където съм израснал. Спомените за първата любов и простотата на живота там ме връщат назад във времето. Срещата с миналото обаче се оказва по-емоционална и драматична, отколкото съм предполагал.
