Казвам се Ивана и вече двадесет и пет години живея в София, далеч от родното си село край Ловеч. След като снаха ми Зоя ме унизи, предлагайки ми да продам апартамента и да се върна на село ‘заради семейството’, в мен се събуди старата болка – усещането, че никога не съм принадлежала нито тук, нито там. Когато брат ми Стефан се появи на прага с кошница ябълки, трябваше да реша: да простя и да опитам да разбера или завинаги да прекъсна връзките с миналото.