Омъжена на 19 години, мислех, че съм намерила своя дом завинаги с Иван и майка му Лора. Първоначално Лора ме приемаше като дъщерята, която никога не е имала, но всичко се промени, когато разбрахме, че нашето неродено дете ще има здравословни проблеми. Реакцията на Иван и Лора беше неочаквано жестока, което беляза началото на непредвидена борба.
На едва 20 години вярвах, че съм намерила своето убежище с Иван и баща му, Георги. Първоначално Георги ме прие като дъщерята, която никога не е имал, обгръщайки ме с топлина и осигурявайки, че Иван се грижи за всяко мое желание. Нашето щастие обаче беше краткотрайно, когато разбрахме, че нероденото ни дете ще се сблъска със значителни здравословни предизвикателства. Реакцията на Иван и Георги беше шокиращо безсърдечна, отбелязвайки началото на неочаквано и изтощително пътуване.
Димитър винаги е бил надеждният син, но когато баща му, Иван, започва да има здравословни проблеми, той настоява да се премести при Димитър и неговата партньорка, Емилия. Иван твърди, че има нужда от подкрепа в този труден период, но пренебрегва напрежението, което присъствието му създава в отношенията и домакинството на Димитър. Тази история разглежда емоционалните сътресения на семейния дълг и трудността да се поставят граници с тези, които обичаме.
