От малка бях тази, която изглаждаше конфликтите в семейството ни. Никой не забелязваше, че и аз имам нужда от подкрепа и че понякога ми се иска да избягам от всичко. Днес ще ви разкажа какво се случва, когато винаги си „миротворецът“ и забравиш да се погрижиш за себе си.
Винаги съм била домакинята за всички семейни празници на мъжа ми, но този път, когато трябваше да организирам рождения ден на свекърва ми, нещата излязоха извън контрол. Претоварена и неразбрана, се сблъсках с истината за собствените си граници и нуждата от уважение. Историята ми е за болката от премълчаното, за сблъсъка между поколенията и за това как една вечер може да промени всичко.
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена, която някога вярваше, че домът е всичко. С времето обаче грижата за дома се превърна в бреме, а аз започнах да губя себе си сред купчините пране и неизказаните думи. Това е разказ за болката, вината и надеждата да намеря отново пътя към себе си.
