Всяка събота и неделя домът ми се изпълва с гласовете на свекърва ми и свекъра ми, а аз се изгубвам между тенджерите и чуждите погледи. Фермерът ми Иван сякаш не забелязва как се разпадам, докато се опитвам да угодя на всички. Дали някога ще намеря сили да кажа „стига“, или ще остана невидима в собствения си живот?
Казвам се Мария и от години живея в непрекъснат кръговрат на готвене, защото съпругът ми Иван отказва да яде нещо, което не е току-що приготвено. Всеки ден ставам по-рано, за да му сготвя топла закуска, а след работа се втурвам към кухнята, за да приготвя вечеря. Чувствам се изтощена, неразбрана и започвам да се питам дали това е животът, за който мечтаех.
Казвам се Златка и вече години наред живея в един безкраен кръговрат: всеки ден готвя прясна храна за съпруга си Петър, който никога не яде остатъци. Ставам все по-уморена, докато усещам, че никой не разбира борбата ми. Докога може да се живее така и къде е моето щастие в тази история?
