В този разказ споделям как години наред работих в чужбина, за да осигуря по-добър живот на дъщерите си, но се оказах изправена пред неблагодарност и семейни конфликти. Вътрешната ми борба да си върна уважението и да намеря себе си се превърна в най-голямото ми изпитание. Историята ми е покана към всички, които някога са се чувствали използвани от най-близките си.
Казвам се Милена и цял живот съм се раздавала за сина си Петър. Когато най-накрая реших да мисля за себе си, той ме помоли за помощ, която преобърна съдбата ми. В опита си да осигуря щастието му, изгубих собствената си финансова свобода и сега се питам къде сбърках.
Животът ми винаги се въртеше около децата ми. Жертвах мечтите и младостта си за тяхното щастие, но сега, когато са пораснали, усещам празнота и самота. Тази история е моята изповед за болката от това да бъдеш незаменима майка, която изведнъж се оказва ненужна.
Казвам се Мария и цял живот посветих на децата си и учениците си, но накрая останах сама. След смъртта на съпруга ми, дъщерите ми се отдалечиха, а аз се боря с усещането за изоставеност и самота. Сега се питам – заслужаваше ли си всичко това, ако накрая оставаш забравен?
В един миг на отчаяние продадох семейната къща, за да спася сина си Петър от дългове. Оказа се, че съм го хвърлила още по-дълбоко в пропастта на зависимостта, а себе си – в бездомие и самота. Сега се питам: има ли граница майчината любов и къде сбърках?
Винаги съм била майка – не само по биологичен път, а с всяка мисъл, жест и мечта. Отдадох всичко за децата си, а сега, когато имам нужда от тях, чувам само студени думи и усещам празнота. Историята ми е за болката от самотата, когато си дал всичко, а накрая оставаш сам.
