Казвам се Катерина, на 38 години съм и живея с мъжа си Марко и двете ни деца в къща в покрайнините на София. Нашият дом, който трябваше да бъде убежище, се превърна в арена на напрежение, когато свекърът и свекървата ми се нанесоха при нас без предупреждение. В тази история разказвам за тежките мълчания, дребните предателства и въпроса, който не ми дава мира: колко може да се жертва заради семейството?
Казвам се Мария, на 39 години съм и живея с мъжа си Иван и двете ни деца в къща край Пловдив. Нашето семейно щастие бе разтърсено, когато неочаквано свекърва ми и свекър ми се нанесоха при нас – и не изглеждаха да имат намерение да си тръгнат. Разказвам за интригите, неизказаните конфликти и въпроса: колко всъщност може да се жертва заради семейството.
От осем месеца давам половината си заплата на родителите си за ремонт на дома. Чувствам се напълно изтощен и изгубен между собствените си мечти и семейните очаквания. Историята ми е за тежестта на родителския контрол, жертвите и търсенето на себе си.
Животът ми се преобърна, когато синът ми Даниел се ожени за Мария и се премести при нейното семейство. Всеки ден се боря с усещането, че губя връзката със сина си и внучката си, докато напрежението между мен и Мария расте. Сега се питам дали мога да бъда истински добра баба, ако не съм готова да жертвам всичко за тях.
Животът ми се преобърна, когато свекърва ми реши да разменим апартаментите си – уж временно, но последствията бяха трайни. Борих се за дома и семейството си, докато не осъзнах, че понякога най-големите битки са вътре в нас. Сега се питам: струваше ли си да жертвам спокойствието си в името на чужди решения?
