Казвам се Силвия и след десет години изплащане на кредит, най-накрая дойде денят, в който трябваше да заживеем сами с мъжа ми. Но свекърва ми отказа да се изнесе, въпреки че всичко беше уговорено. Сега се боря с разочарованието, гнева и чувството за предателство в собствения си дом.
Преди година се преместихме при свекърва ми на село, вярвайки, че ще намерим спокойствие и уют. Вместо това, се оказах в капан от напрежение, неразбирателство и загуба на личното си пространство. Сега се питам дали някога ще си върна предишния живот и свободата.
Пиша това писмо с треперещи ръце, защото домът ни се разпада пред очите ми. Майка ми се отказа от наследството на баба в полза на леля ми, а аз останах между два свята – този на дълга към семейството и този на собствените ми мечти. Търся съвет, защото не знам дали да простя, да се боря или просто да си тръгна.
Преместихме се при свекърва ми, мислейки, че ще бъде по-добре за семейството ни. Но скоро разбрахме, че това решение беше голяма грешка. Животът ни се превърна в кошмар, изпълнен с конфликти и напрежение.
