Когато дъщерята на втория ми съпруг прекрачи границата, нямаше друг избор освен да я помоля да си тръгне

„Не мога повече!“ – извиках аз, докато сълзите се стичаха по лицето ми. Стоях в средата на хола, а гласът ми отекваше в празната стая. Ани, дъщерята на втория ми съпруг, беше прекрачила границата за пореден път. Тя стоеше срещу мен с ръце на кръста и поглед, който можеше да пробие дупка в стената. „Ти не си ми майка!“ – изкрещя тя, а думите й ме удариха като шамар.

Всичко започна преди година, когато се омъжих за Георги. След развода с първия ми съпруг, Иван, не мислех, че ще намеря отново любовта. Но Георги беше различен – нежен, разбиращ и готов да приеме мен и сина ми, Петър. Живеехме в уютната къща, която наследих от баба си в Пловдив. Всичко изглеждаше идеално, докато Ани не се нанесе при нас.

Ани беше на 17 години и току-що беше завършила гимназия. Майка й замина за чужбина и тя реши да живее с нас. В началото всичко беше наред – тя беше мила и учтива. Но скоро започнаха проблемите. Петър и Ани не се разбираха. Постоянно се караха за дреболии – кой ще гледа телевизия, кой ще използва банята първи сутринта. Но истинският проблем беше отношението на Ани към мен.

Тя ме обвиняваше за всичко – че съм й отнела баща й, че съм разрушила семейството й. Опитвах се да бъда търпелива, да й покажа, че съм на нейна страна, но тя не искаше да ме чуе. Георги се опитваше да посредничи между нас, но често оставаше безсилен пред нейните изблици.

Една вечер, когато се прибрах от работа, заварих Петър разплакан в стаята си. Ани му беше казала ужасни неща – че никога няма да бъде част от тяхното семейство, че баща му го е изоставил заради мен. Това беше капката, която преля чашата. Отидох при Георги и му казах, че трябва да направим нещо.

„Тя е само дете,“ каза той с уморен глас. „Трябва да й дадем време да свикне.“ Но аз знаех, че времето няма да реши проблема. Трябваше да взема решение.

На следващия ден седнах с Ани и й казах, че трябва да намери друго място за живеене. Обясних й, че не мога да позволя на никого да наранява сина ми по този начин. Тя ме погледна с омраза и излезе от стаята без дума.

Георги беше разстроен, но разбираше защо го правя. Знаехме, че това ще бъде трудно за всички ни, но нямаше друг начин.

Сега седя сама в хола и се чудя дали постъпих правилно. Дали можехме да намерим друг начин? Дали някога ще успеем да бъдем истинско семейство?“