Денят, в който тайната на Виктория излезе наяве: История за предателство и изоставяне

„Какво ще правим сега, Виктория?“ – гласът на Боян беше напрегнат, почти треперещ от емоция. Стояхме в болничната стая, а аз държах малкото същество в ръцете си. Беше толкова красиво, но кожата му… кожата му беше различна. Знаех, че това ще промени всичко.

Сълзи се стичаха по лицето ми, докато гледах в очите на Боян. „Не знам, Бояне. Не знам какво да правя,“ прошепнах аз, усещайки как гърлото ми се стяга от страх и вина. Бях направила ужасна грешка и сега трябваше да се изправя пред последствията.

Всичко започна преди година, когато срещнах Димитър на една конференция в София. Той беше чаровен и интелигентен, и въпреки че бях омъжена, не можах да устоя на привличането. Това беше само една нощ, но последствията от нея бяха вечни.

Когато разбрах, че съм бременна, се надявах всичко да мине без проблеми. Но сега, когато държах бебето в ръцете си, знаех, че истината няма как да бъде скрита.

„Това не е моето дете,“ каза Боян с глас, изпълнен с болка и разочарование. „Знаеш ли какво означава това за нас? За нашето семейство?“

Не можех да отговоря. Сърцето ми се късаше на парчета. Обичах Боян, но също така знаех, че съм го предала по най-ужасния начин.

След дълги часове на мълчание и сълзи, взех най-трудното решение в живота си. Оставих бебето в болницата. Надявах се, че някой ще го приеме и ще му даде любовта и грижите, които заслужаваше.

Когато се прибрах вкъщи, всичко беше различно. Боян не можеше да ме погледне в очите. Нашият дом вече не беше същият. Чувствах се като призрак в собствения си живот.

Минаха седмици, а аз не можех да спра да мисля за детето си. Какво ли прави сега? Дали е добре? Дали някой го обича така, както аз не успях?

Една вечер Боян ме попита: „Защо го направи? Защо ни предаде по този начин?“ Не можех да му дам отговор. Може би защото самата аз не знаех защо.

С времето разбрах, че трябва да се изправя пред истината и да поема отговорност за действията си. Реших да потърся помощ и да се опитам да поправя живота си.

Но въпросът остава: Може ли една грешка да бъде простена? Може ли любовта да оцелее след такова предателство? Това са въпроси, които ще ме преследват завинаги.