Когато домът се разпада: Историята на един син между две жени
– Не мога повече, Даниеле! Това вече не е нашият дом! – гласът на жена ми, Мария, проряза тишината в кухнята като нож. Седях на масата, стиснал чашата с изстинало кафе, а майка ми, Цветана, стоеше до прозореца и гледаше навън, сякаш там можеше да намери отговорите на всички въпроси.
В този момент осъзнах, че съм в капан. Между две жени, които обичам по различен начин, но еднакво силно. Майка ми – крехка, пречупена от развода с баща ми, с очи, които вече не светят както преди. И Мария – жената, с която градихме този дом тухла по тухла, мечта по мечта. А сега всичко се рушеше.
– Моля те, Мария, нека поговорим спокойно – опитах се да овладея гласа си. – Майка ми няма къде да отиде. Татко я изгони, няма пари, няма никого…
– А ние? – прекъсна ме тя. – Ние къде сме в цялата тази история? Откакто се нанесе майка ти, всичко се промени. Не мога да си почина в собствения си дом! Децата усещат напрежението. Аз… аз не издържам повече!
Погледнах към майка ми. Тя стоеше с наведена глава, ръцете ѝ трепереха. Знаех, че се чувства виновна. Знаех и че няма друг избор.
– Може би трябва да си тръгна – прошепна тя едва доловимо.
– Не! – извиках по-остро, отколкото исках. – Това е и твой дом, мамо. Докато аз съм тук, винаги ще имаш покрив над главата си.
Мария избухна в сълзи и излезе от стаята. Останахме двамата с майка ми в тягостната тишина.
Така започна всичко преди шест месеца. Баща ми – строг човек, винаги с мнение за всичко – реши, че след 35 години брак вече не може да търпи „женските прищевки“ на майка ми. Изгони я посред зима. Тя дойде при нас с един куфар и очи пълни със страх.
Първите дни бяха трудни, но вярвах, че ще се справим. Мария беше търпелива, децата – любопитни към баба си. Но с времето напрежението започна да расте. Майка ми не можеше да намери работа – на 62 години никой не я искаше. Стоеше вкъщи по цял ден, готвеше и чистеше, но сякаш присъствието ѝ беше като сянка над всичко.
Мария започна да се затваря в себе си. Вечерите ни вече не бяха изпълнени със смях и разговори. Децата усещаха всичко – малкият Петър започна да се напикава нощем, а дъщеря ни Ива стана раздразнителна и мълчалива.
Опитвах се да балансирам – говорех с Мария, опитвах се да обясня на майка ми да не се намесва във възпитанието на децата, да не коментира как Мария готви или чисти. Но тя не можеше да се сдържи:
– На твоите години вече имах две деца и работех на две места! – казваше тя на Мария една вечер.
– Времето е различно! – отвръщаше жена ми през зъби.
– Не е различно! Жената трябва да държи семейството цяло!
– А ти защо не успя? – прошепна Мария така тихо, че само аз я чух.
Тези думи бяха като шамар за майка ми. Видях как се сви още повече в себе си.
Започнах да се прибирам по-късно от работа. Оправдавах се с натовареността в офиса, но истината беше друга – страхувах се от напрежението вкъщи. Веднъж заварих Мария да плаче в банята:
– Не мога повече така… Или тя, или аз…
– Моля те…
– Не ме моли! Избери!
Как се избира между майка и жена? Какво означава дългът към родителя и къде започва отговорността към собственото семейство?
Майка ми започна да търси квартири под наем, но пенсията ѝ не стигаше дори за една стая в Люлин. Опитах се да говоря с баща ми – той затвори телефона.
Една вечер седнахме тримата на масата. Майка ми каза:
– Ще отида при леля ти в Пловдив. Ще спя на дивана ѝ…
– Не може така! – извиках аз.
Мария ме погледна със сълзи в очите:
– Даниеле… Аз те обичам. Но ако нещо не се промени… ще си тръгна аз.
В този момент разбрах колко е крехко всичко. Домът ни вече не беше място на уют и сигурност, а бойно поле между миналото и настоящето.
Сега седя сам в тъмната кухня и слушам как часовникът тиктака. Майка ми спи в детската стая до Ива; Мария е при Петър. Чувствам се предаден от съдбата и от себе си.
Кога домът престава да бъде дом? И има ли изобщо правилен избор между тези, които са ти дали живот и тези, с които го споделяш? Кажете ми — какво бихте направили на мое място?