Брат ми иска пари за сватбата си и разрушава семейството ни
– Не можеш да ми кажеш „не“, Ивайло! Това е и твоята къща, но и моя! – гласът на Димитър трепереше от гняв, докато стоеше срещу мен в хола на родителите ни. Майка ни седеше между нас, с ръце, стиснати в скута, а баща ни гледаше втренчено през прозореца, сякаш ако не ни вижда, проблемът ще изчезне.
В този момент осъзнах, че никога няма да забравя този ден. Денят, в който брат ми поиска да продадем семейната къща, за да може да си направи сватба. Не просто сватба – а пищна, с над сто гости, с оркестър, с всичко по български обичай. А ние… ние трябваше да останем без дом.
– Дими, моля те… – започнах тихо, но той ме прекъсна.
– Не ме наричай така! Не си ми приятел в момента. Ти си просто някой, който ми пречи да бъда щастлив!
Майка ни се разплака. Баща ни въздъхна тежко и излезе навън. Аз останах сам срещу брат си – двама мъже, които някога са делили едно легло и една мечта за по-добър живот.
– Митко, не става дума само за теб – казах му. – Това е домът на всички ни. Как ще го продадем? Къде ще живеят мама и тате? Ами ако останат без покрив?
– Ще им купим гарсониера! – отсече той. – Аз искам да започна живота си с Мария както трябва. Тя заслужава хубава сватба! Всички приятели ще бъдат там…
– А ти заслужаваш ли да разрушиш всичко заради един ден? – попитах го. Гласът ми трепереше от болка.
Той ме изгледа с омраза. В този момент разбрах, че вече не сме братя. Бяхме врагове.
Вечерта майка ми дойде в стаята ми. Седна до мен на леглото и хвана ръката ми.
– Ивайле, моля те… не се карайте. Аз не мога да понеса това. Баща ти е болен, а ти и Митко сте всичко за мен…
– Мамо, не мога да му позволя да ви изхвърли от дома ви – казах й тихо. – Това не е правилно.
Тя се разплака още по-силно.
– Знам… Но той е толкова упорит. Мария го натиска. Искала голяма сватба, искала всичко да е перфектно…
– А ти какво искаш? – попитах я.
Тя замълча дълго.
– Искам да сме семейство. Искам да сме заедно…
На следващия ден Димитър дойде с Мария. Тя беше облечена в скъпа рокля и носеше парфюм, който изпълни цялата къща. Седнаха на масата като на преговори.
– Ивайло, трябва да разбереш – започна тя с меден глас. – Това е важно за нас. Ако не можем да направим сватбата както трябва, по-добре изобщо да не се женим.
– Значи щастието ви зависи от парите? – попитах я рязко.
Тя се усмихна студено.
– Щастието зависи от това как започваш живота си. Аз няма да правя компромиси.
Димитър ме изгледа умолително.
– Бате… моля те…
Погледнах го дълго. Спомних си как като деца деляхме последната филия хляб. Как мечтаехме за по-добро бъдеще. А сега той беше готов да продаде миналото ни за един ден блясък.
– Не мога – казах твърдо. – Ако искате сватба, направете я според възможностите си. Къщата няма да се продава.
Мария стана рязко.
– Тогава няма смисъл да говорим повече!
Излязоха със силно тряскане на вратата. Майка ми пак се разплака.
Минаха седмици на мълчание. Баща ми се затвори в себе си. Майка ми ходеше като сянка из къщата. Аз се чувствах виновен и предаден едновременно.
Една вечер получих съобщение от Димитър: „Прости ми.“
Не знаех какво да му отговоря. Не знаех дали мога да простя това, че избра парите пред семейството ни.
Сега стоя тук, в празната кухня, и се чудя: струва ли си една сватба цената на цялото семейство? Ще можем ли някога пак да бъдем братя? Какво бихте направили вие на мое място?