В тази история разказвам за живота си, белязан от брака ми с човек, пристрастен към алкохола, и за трудното решение да оставя наследството си на внучката, а не на сина си. Преживях години на болка, вина и съмнения, докато се борех да опазя семейството си от разрухата на зависимостта. Сега, когато съм на прага на старостта, се питам дали постъпих правилно и какво означава истинската любов към децата.
Съпругът на Емилия вярва, че появата на дете ще запали амбицията му за успех. Въпреки това, Емилия е скептична към този начин на мислене, страхувайки се от финансовото напрежение, което ще донесе отглеждането на дете с настоящите им доходи. След три години заедно, тя се пита дали обещанията му някога ще се реализират.
Преди да се запознаем, моят партньор имаше семейство, което остави зад себе си. Когато съпругата му разбра, че очаква третото им дете, всичко се промени. Това е история за изборите и съжаленията, които го преследваха.
На 58 години размишлявам върху решенията, които ме доведоха до това да оставя сина си, когато беше само на 10. Живеейки в София, се сблъсках с жестоката реалност, след като съпругът ми ни остави без нищо. Борейки се да свържа двата края, взех решение, което ме преследва и до днес.
