Денят, в който всичко се промени – но не към по-добро

– Не мога повече! – изкрещях аз, докато гледах разкъсаните обувки, разпилени из коридора. Сълзите ми напираха, но се сдържах. Беше вторник сутрин, а аз вече закъснявах за работа. Кучето – онова бездомно пале, което прибрах преди месец – ме гледаше с виновни очи. Казваше се Рошко. Или поне така го нарекох, защото никой друг не искаше да му даде име.

Преди Рошко животът ми беше прост. Ставам в 6:30, пия кафе на балкона с изглед към панелните блокове на Люлин, после тръгвам към офиса на бул. „Тодор Александров“. Вечерите прекарвах в тишина – книга, сериал, понякога телефонен разговор с майка ми от Пловдив. Никой не ме чакаше у дома. Никой не разхвърляше. Никой не лаеше посред нощ.

Всичко се промени в онази дъждовна вечер, когато го намерих – мокър, треперещ, с рана на лапата. Не можах да го подмина. „Ще го задържа само докато му намеря дом“, казах си. Но дом не се намери. Всички във фейсбук групата „Осинови, не купувай“ ми писаха: „Много е сладък!“, но никой не искаше да го вземе. И така Рошко остана.

Първите дни бяха хаос. Той дъвчеше всичко – кабели, чорапи, дори любимата ми книга на Георги Господинов. Съседката отдолу, леля Мария, започна да се оплаква: „Момиче, това куче лае цяла нощ! Не мога да спя!“ А аз… аз се чувствах като чужденец в собствения си дом.

Майка ми беше категорична по телефона:
– Защо ти е куче? Ти едва се справяш сама! Виждаш ли какво става? Ще си съсипеш живота!

Опитах се да ѝ обясня, че Рошко има нужда от мен. Че може би и аз имам нужда от него. Но тя не разбираше. „Хората са по-важни от животните“, повтаряше тя.

С времето започнах да усещам тежестта на новата си отговорност. Всяка сутрин – разходка в парка, независимо дали вали или е минус пет градуса. Вечер – почистване на косми от килима и опити да спася остатъците от мебелите си. Свободата ми изчезна. Не можех да изляза спонтанно с приятели или да остана до късно в офиса. Всичко се въртеше около Рошко.

Колегите ми забелязаха промяната:
– Изглеждаш уморена, Ели – каза веднъж Даниела от счетоводството.
– Просто… имам ново куче – отвърнах аз и се усмихнах насила.

Вечерите станаха още по-тежки. Понякога плачех от умора и безсилие. Чудех се дали не направих грешка. Дали самотата преди не беше по-добра от този хаос? Но после Рошко идваше при мен, слагаше глава в скута ми и ме гледаше с онези големи кафяви очи… И аз омеквах.

Една вечер баща ми дойде на гости от Стара Загора. Не беше ме виждал от месеци.
– Какво е това чудо? – попита той, когато Рошко скочи върху него.
– Това е Рошко – казах тихо.
– Ама ти си луда! Куче в апартамент? Как ще го гледаш? Пари нямаш, време нямаш…

Скарахме се жестоко. Той си тръгна обиден, а аз останах сама с Рошко и чувството за вина.

Скоро след това започнах да усещам как приятелите ми се отдалечават. „Не можем да дойдем у вас, защото кучето ни плаши“, казваха някои. Други просто спряха да звънят. Самотата се върна, но този път беше различна – по-шумна, по-хаотична.

Един ден Рошко избяга. Бях оставила вратата на балкона леко открехната и той изскочи през парапета на съседния балкон. Паникьосах се. Търсих го цяла нощ из квартала, разлепих обяви, писах във всички групи във фейсбук… Никой не го беше виждал.

Три дни по-късно ми се обади непознат номер:
– Здравейте, намерихме вашето куче до пазара! Много е изплашен.

Когато го видях – мръсен, гладен и треперещ – избухнах в сълзи насред улицата. Прегърнах го силно и обещах никога повече да не го изпускам.

Но след този инцидент нещо в мен се пречупи. Започнах да се питам дали съм способна да се грижа за друго същество, когато едва се справям със себе си. Дали любовта към едно животно оправдава всички жертви? Дали самотата е по-лесна от постоянния страх и тревога?

Сега седя на дивана, докато Рошко спи до мен и слушам как дъждът барабани по прозореца. Животът ми вече не е подреден и тих. Понякога ми липсва старото спокойствие, но понякога… понякога усещам топлина в сърцето си, която никога преди не съм познавала.

Дали направих правилния избор? Или просто замених една самота с друга? Какво бихте направили вие на мое място?