Друга жена вече беше тук, заповядайте: Историята на една измама

– Госпожо, другата съпруга вече беше тук, заповядайте – каза сестрата, без да ме погледне, докато ми подаваше сини калцуни. В първия миг не разбрах. Стоях като вцепенена в коридора на Пирогов, с пулсираща болка в слепоочията и с усещането, че нещо ужасно ще се случи. Мъжът ми, Стефан, беше приет по спешност след като припаднал на работното си място. Обадиха ми се от болницата и казаха: „Елате веднага.“

Докато тичах към болницата, през ума ми минаваха всички възможни сценарии – инфаркт, инсулт, нещо фатално. Но никога не си представях, че ще се сблъскам с нещо по-страшно от смъртта – предателството.

– Извинете, каква друга съпруга? – прошепнах аз, а гласът ми трепереше.

Сестрата ме изгледа с досада:
– Госпожо, моля ви, не правете сцени. Жената с червеното палто вече беше при него. Сега можете да влезете.

В този момент светът ми се срина. Стефан лежеше на леглото, блед и слаб, но очите му се разшириха от ужас, когато ме видя. Усетих как гневът и болката се борят в мен.

– Коя беше тя? – изсъсках през зъби.

Той замълча. Само погледна към прозореца и се престори, че не ме чува. В този миг разбрах всичко. Всички онези късни работни срещи, командировки до Варна, телефонни разговори на терасата… Всичко си дойде на мястото.

– Моля те, Мария… – започна той тихо.

– Не! – прекъснах го. – Не ме молиш за нищо! Коя е тя? Колко време?

Сълзите ми напираха, но ги преглътнах. Не исках да му дам това удоволствие – да ме види слаба.

– От две години… – прошепна той. – Казва се Елена.

Елена. Името отекна в главата ми като куршум. Познавах я бегло – колежка от неговата фирма. Винаги усмихната, винаги любезна с мен на фирмените събирания. А аз – глупачката – я канех у дома на имен ден.

– И тя ли ти е жена? – попитах с горчивина.

– Не… Не съвсем… – заекна той. – Но… тя е бременна.

В този момент сякаш някой издърпа килима изпод краката ми. Болката беше физическа. Седнах на стола до леглото му и се опитах да дишам.

– Как можа? Как можа да ми причиниш това? На децата ни? На мен?

Той само мълчеше. Вратата се отвори и влезе лекарят. Погледна ни с разбиране и каза:
– Госпожо, състоянието на мъжа ви е стабилизирано. Но трябва да избягва стреса.

Почти се изсмях. Стресът ли? А аз?

Излязох от стаята като призрак. В коридора седеше Елена – същата тази жена с червеното палто. Очите ни се срещнаха за миг. Тя наведе глава.

– Мария… – прошепна тя.

– Не ми говори! – изкрещях аз и всички в коридора се обърнаха към мен.

Излязох навън и студеният въздух ме удари в лицето като шамар. Обадих се на майка ми:
– Мамо… Стефан има дете от друга жена…

Тя замълча за миг:
– Ела си у дома, Марийче. Ще го преживеем заедно.

Върнах се в апартамента ни в „Люлин“, където всичко ми напомняше за него – снимките по стените, детските рисунки на хладилника, халатът му в банята. Децата спяха при баба си тази нощ. Седнах на пода в хола и плаках до сутринта.

На следващия ден Стефан ми се обади:
– Моля те, Мария… Нека поговорим. Не искам да загубя теб и децата…

– Трябваше да мислиш за това по-рано! – отвърнах аз през сълзи.

След седмица той се върна у дома с куфар в ръка. Децата го прегърнаха, а аз стоях на прага като чужда. Започнахме да живеем като непознати под един покрив – заради децата, заради родителите ни, заради хорското мнение.

Майка ми настояваше:
– Прости му! Всички мъже са такива! Помисли за децата!

Но аз не можех да простя. Всяка вечер гледах тавана и се питах: коя съм аз? Жена или просто удобство? Дали някога ще мога да му вярвам отново?

Стефан ходеше при Елена и детето й през уикендите. Връщаше се мълчалив и виновен. Аз се затварях в себе си все повече. Приятелките ми казваха:
– Остави го! Започни нов живот!

Но как се започва нов живот на 42 години с две деца и разбито сърце? Как да обясня на децата защо татко вече не е същият?

Една вечер синът ми ме попита:
– Мамо, ти още ли обичаш тати?

Не знаех какво да кажа. Прегърнах го силно и му прошепнах:
– Обичам теб и сестра ти повече от всичко на света.

Сега минаха три години от онази нощ в болницата. Разведохме се тихо, без скандали. Децата свикнаха с новия ред – уикенди при татко и „леля Елена“. Аз започнах работа като счетоводителка в малка фирма в Младост. Животът продължава някак си.

Понякога още се питам: Коя е истинската съпруга? Тази, която прощава всичко или тази, която си тръгва навреме? А вие как бихте постъпили? Щяхте ли да простите или да започнете отначало?