Една лъжа, която разруши всичко: История за предателство между приятели

– Не мога да повярвам, че го направи! – изкрещя Мария, а гласът ѝ отекна в малката кухня на офиса. Чашата с кафе в ръката ѝ трепереше толкова силно, че кафето се разля по масата. Аз стоях срещу нея, стиснала устни, неспособна да кажа и дума. В този момент осъзнах, че всичко, което сме градили като приятелки през последните десет години, се руши пред очите ми.

Беше обикновен четвъртък в София, когато разбрахме истината. Работехме заедно в една рекламна агенция – аз, Мария и Даниела. Бяхме неразделни още от университета. Споделяхме всичко – от първите любовни разочарования до мечтите за собствен бизнес. Но този ден Даниела дойде с широка усмивка и новината, че е получила повишение. Всички я поздравихме, но Мария изглеждаше странно притеснена.

По-късно същия ден тя ме дръпна настрани:
– Знаеш ли какво? Даниела е представила моята идея за новата кампания като своя! Шефът беше във възторг… А аз? Аз съм невидима!

Погледнах я невярващо. Не можех да си представя, че Даниела би направила нещо такова. Но Мария извади телефона си и ми показа съобщенията, които ми беше пратила предната вечер – снимки на скици, бележки, дори гласово съобщение, в което обсъждахме идеята. Всичко беше там.

Вечерта не можах да заспя. Въртях се в леглото и се чудех – какво да направя? Да защитя Мария или да се преструвам, че нищо не е станало? На следващия ден Даниела ме покани на кафе след работа.

– Много съм щастлива – каза тя и ме погледна с онзи неин лукав поглед. – Най-накрая някой оцени усилията ми.

– Даниела… – започнах внимателно. – Мария твърди, че идеята е нейна.

Тя замръзна за секунда, после се усмихна:
– В нашата работа всички си помагаме. Нали така? Не е ли по-важно, че една от нас успя?

Тази нощ Мария ми звънна разплакана:
– Не мога повече! Чувствам се предадена. Как можа да ми го причини? А ти… ти на чия страна си?

Бях разкъсана между двете. От една страна – лоялността към Мария, която винаги беше до мен в трудните моменти. От друга – Даниела, с която споделяхме толкова много спомени. Но предателството беше очевидно.

Скоро цялата ни компания научи за случилото се. Започнаха клюки, разделения, обвинения. На обяд вече седяхме на отделни маси. Вечерните ни срещи в кварталното заведение изчезнаха. Дори в социалните мрежи започнахме да се избягваме.

Майка ми забеляза, че нещо не е наред:
– Какво става с теб? Не си излизала с момичетата от седмици.

– Просто… нещата се промениха – отвърнах аз и избягах в стаята си.

В работата атмосферата стана непоносима. Шефът ни започна да усеща напрежението и един ден ни извика трите в кабинета си:
– Ако не можете да работите заедно като екип, ще трябва някой да напусне.

Тогава Мария избухна:
– Аз ще си тръгна! Не мога да работя с хора, които крадат чужди идеи!

Даниела не каза нищо. Само гледаше в пода.

След този ден всичко се промени. Мария напусна агенцията и замина за Пловдив при сестра си. Аз останах сама между двама души, които вече не можеха да бъдат приятели. Даниела получи още едно повишение, но никой вече не я поздравяваше искрено.

Месеци по-късно срещнах Мария случайно на Женския пазар. Изглеждаше по-спокойна, но очите ѝ бяха тъжни:
– Още ли работиш там?
– Да… Но вече нищо не е същото.
– Понякога една лъжа може да съсипе всичко – каза тя тихо и си тръгна.

Сега често се питам: струва ли си успехът, ако го постигнеш на гърба на приятелството? Може ли някога да простим истинското предателство? Какво бихте направили вие?