Кафето, което никога не поднесох: История за една свекърва, един брак и една чаша горчивина

– Значи така ще ме посрещаш вече? – гласът на свекърва ми, Мария, проряза тишината в хола като нож. Стоеше на прага с ръце на кръста, а очите ѝ проблясваха с онзи познат блясък на наранена гордост.

Беше събота сутрин. Бях още по пижама, косата ми разрошена, а синът ми Виктор се въртеше около мен с играчка в ръка. Не очаквах гости. Не очаквах нея. Мъжът ми, Петър, беше излязъл да купи хляб и мляко. Вратата се отвори без предупреждение – Мария винаги имаше ключ. Винаги.

– Добро утро, Мария – казах тихо, опитвайки се да скрия раздразнението си. – Не знаех, че ще идвате.

Тя ме изгледа от глава до пети. – Явно и не си се постарала особено да ме посрещнеш.

В този момент усетих как кръвта ми кипва. Знаех, че каквото и да направя, никога няма да е достатъчно. Но този път реших да не се извинявам. Просто кимнах и се обърнах към Виктор.

– Мамо, баба ще остане ли дълго? – прошепна той.

– Не знам, миличък – отвърнах му също тихо.

Мария седна тежко на дивана и започна да разглежда стаята с критичен поглед. – Кафе няма ли да предложиш? – попита след минута.

– Ако искате кафе, ще направя – казах с равен тон.

– Ако искам? – повтори тя язвително. – В нашето семейство гостите не питат дали искат кафе. Просто им се носи.

Погледнах я право в очите. – В нашето семейство гостите обикновено се обаждат преди да дойдат.

Тишината натежа между нас като мокро пране. Виктор се приближи до баба си и я прегърна. Тя го целуна по косата и въздъхна тежко.

– Едно време майките уважаваха свекървите си – каза тя повече на себе си, отколкото на мен.

В този момент влезе Петър с торбите. Усети напрежението веднага.

– Какво става тук? – попита той.

– Нищо – отвърнах аз.

– Нищо?! – Мария скочи от дивана. – Дойдох да видя внука си и дори кафе не ми предложиха!

Петър ме изгледа укорително. – Не можеше ли просто да ѝ направиш кафе?

Усетих как гневът ми се надига като вълна. – Не е въпросът в кафето, Петре! Въпросът е в уважението! Винаги трябва аз да се съобразявам, винаги аз да правя първата крачка!

Мария се разплака. Сълзите ѝ бяха истински, но усещах как всяка капка е пропита с години натрупани обиди.

– Аз ли съм виновна, че не мога да се чувствам добре в собствения дом на сина си? – прошепна тя.

Петър остави торбите и седна до майка си. – Мамо, моля те…

– Не! – прекъсна го тя. – Винаги съм била добра с нея! Помагах ви, когато Виктор беше бебе! Готвех ви! А сега…

Погледнах към прозореца, за да не види сълзите в очите ми. Спомних си първите години от брака ни – как Мария идваше всеки ден, носеше супа и домашни курабийки, но винаги намираше за какво да ме упрекне: че не съм измила добре прозорците, че прането не е простряно правилно, че Виктор е без чорапи през март…

С времето започнах да се затварям в себе си. Престанах да споделям с Петър колко ме боли от думите ѝ. Той винаги казваше: „Такава си е майка ми, не го взимай навътре.“ Но аз го взимах навътре. Всяка забележка беше като убождане с игла.

Сега стояхме тримата в хола – аз, Петър и Мария – всеки затворен в собствената си болка и гордост.

– Ще си тръгвам – каза Мария рязко и стана. Петър опита да я спре, но тя го отблъсна леко.

– Не ме спирай! Явно тук вече не съм желана!

Виктор се разплака. Хукна след баба си до вратата.

– Бабо, недей! Остани!

Мария го прегърна силно и прошепна: – Ще дойда пак, мило дете… когато мама ти ме покани както трябва.

Вратата се хлопна зад гърба ѝ. Останахме сами с Петър и Виктор.

Петър ме изгледа ядосано:

– Защо винаги трябва да е така? Защо не можеш просто да бъдеш по-мека?

– А ти защо винаги защитаваш нея? – отвърнах аз през сълзи.

Той замълча. Виктор се сгуши в мен и заплака още по-силно.

Вечерта мина в тишина. Петър не каза нищо повече. Аз също. Легнахме си гърб до гърб.

На следващата сутрин намерих бележка от Петър: „Отивам при мама.“

Седнах на масата с чаша кафе пред себе си. Горчиво беше. Много горчиво.

Замислих се: Наистина ли една чаша кафе може да разруши семейство? Или всичко започва много преди това…

Кажете ми, вие как бихте постъпили? Колко струва едно кафе между снаха и свекърва?