„Каза, че лъжа за бременността заради парите” – Вечеря, която разби семейството ми
– Лъжа е! – гласът на свекърва ми, Мария, проряза тишината като нож. – Ти само за парите мислиш, затова си измислила тази бременност!
Седях на масата, с ръце върху корема си, а в гърдите ми се бореха гняв и отчаяние. Беше неделна вечеря в апартамента на родителите на съпруга ми – уж повод за радост, защото най-сетне щях да споделя новината, че ще ставаме родители. Вместо това, думите на Мария ме удариха като шамар.
– Мамо! – опита се да я спре Димитър, мъжът ми. – Недей така!
– Не ми казвай какво да правя! – изсъска тя. – Аз знам какво става тук. Откакто се оженихте, само пари искаш. Сега и с дете ще ни вържеш!
Погледнах към баща му, Иван, който мълчеше и гледаше в чинията си. Никой не ме защити. Дори Димитър изглеждаше объркан и притеснен.
– Не е вярно – прошепнах аз. – Обичам Димитър. Това дете е желано…
– Желано? – прекъсна ме Мария с горчив смях. – Ти не знаеш какво е да си майка! Само гледаш как да се уредиш! Ако беше истинска жена, щеше да уважаваш семейството ни!
В този момент усетих как сълзите ми напират. Станах рязко от масата и изтичах към банята. Затворих вратата и се облегнах на студените плочки. В главата ми кънтяха думите ѝ: „Само за парите мислиш…“
Колко пъти бях чувала това? Още от началото на връзката ни Мария не ме харесваше. Бях от малък град, родителите ми нямаха нищо общо с техните „стандарти“. Винаги намираше начин да ме принизи – за дрехите ми, за работата ми като учителка, дори за това как готвя.
Димитър чукаше на вратата:
– Ели, отвори… Моля те…
Отворих и го погледнах през сълзи.
– Защо не каза нищо? Защо винаги мълчиш, когато тя ме унижава?
Той сведе глава:
– Не искам скандали… Тя е майка ми… Ще свикне…
– А аз? Аз кога ще свикна? – изкрещях през сълзи.
Върнах се в хола с намерението да си тръгна. Мария ме гледаше със студен поглед.
– Ако лъжеш за бременността, ще си платиш – каза тя тихо.
– Не лъжа! – извиках аз. – Имам изследвания, ехограф…
– Докажи го! – настоя тя.
В този момент усетих остра болка ниско в корема. Присвих се и паднах на колене. Всички се втурнаха към мен.
– Какво ти е? – попита Димитър паникьосан.
– Болка… нещо не е наред…
Следващите минути са размазани в паметта ми – линейка, светлини, студени ръце на лекарите. В болницата чух думите „застрашена бременност“, „стрес“, „почивка“.
Димитър седеше до леглото ми със зачервени очи.
– Съжалявам… Не трябваше да те водя там…
– Не ти си виновен… Просто… не мога повече така…
В следващите дни лежах в болницата и мислех за всичко. За мечтите си да имам семейство, за това как се надявах детето ни да расте обичано. А сега? Чувствах се сама, предадена дори от човека, когото обичах най-много.
Майка ми дойде от провинцията и седна до мен:
– Ели, ти си силна. Но трябва да решиш кое е по-важно – да угодиш на тях или да запазиш себе си.
Погледнах я през сълзи:
– Ами ако Димитър не може да избере мен пред майка си?
Тя въздъхна:
– Тогава ще трябва ти да избереш.
След изписването Димитър настоя да се върнем у тях „да изгладим нещата“. Отказах категорично.
– Или ще живеем отделно и ще поставиш граница между мен и майка ти, или… не знам дали мога повече.
Той замълча дълго. После каза:
– Ще говоря с нея. Обещавам.
Но аз вече не вярвах толкова лесно на обещания. Всяка вечер лежах будна и слушах тишината в малкия ни апартамент. Понякога усещах ритъмчето на бебето и се молех то никога да не чуе думите, които аз чух тази вечер.
Седмица по-късно Мария звънна по телефона:
– Ели… може ли да поговорим?
Гласът ѝ беше по-мек от обикновено.
– Какво има?
– Може би сгреших… Просто се уплаших… Не искам синът ми да страда…
– А аз? Аз не страдам ли? – попитах тихо.
Тя замълча дълго:
– Може би трябва да започнем отначало… Заради детето.
Затворих телефона с треперещи ръце. Не знаех дали мога да ѝ простя. Не знаех дали мога да простя на Димитър мълчанието му. Но знаех едно: вече не съм същата жена от онази вечеря.
Понякога се питам: колко болка може да понесе едно семейство, преди да се разпадне напълно? И дали някога ще мога истински да простя?