Майка й не й позволява да има дете, а ние останахме без внуче

— Не мога повече, Мария! — гласът ми трепереше, докато държах телефона и усещах как сърцето ми се свива. — Не мога да гледам как майка ти те манипулира! Ти си жена, имаш право да решаваш сама!

Мария мълчеше. От другата страна на линията чувах само тежкото й дишане. Знаех, че е разкъсана — между мен, майка й и собствения си страх. Вече месеци наред се въртяхме в този омагьосан кръг: аз настоявах за второ внуче, тя се колебаеше, а майка й — леля Станка — беше непреклонна.

Всичко започна преди година, когато синът ми Петър и Мария дойдоха на гости с малкия Алекс. Беше слънчев неделен следобед, а аз бях приготвила любимите им кюфтета и баница. Алекс тичаше из двора, а ние седяхме на верандата. Петър ме погледна с онзи поглед, който познавам от дете — когато има нещо важно да каже.

— Мамо, мислим си за второ дете…

Сърцето ми подскочи от радост. Вече се виждах как държа още едно пухкаво внуче в ръцете си, как му пея приспивни песни и му плета чорапки. Но Мария не изглеждаше щастлива. Очите й бяха уморени, а усмивката — изкуствена.

— Не знам дали е моментът… — прошепна тя.

— Защо? — попитах я нежно. — Алекс вече е голям, ще му е хубаво да има братче или сестричка.

Мария се извини и влезе вътре. Петър въздъхна:

— Мамо, не знам какво става. Откакто говори с майка си, все казва, че не е готова.

Тогава разбрах. Леля Станка винаги е била властна жена. Още от сватбата усещах как се опитва да държи Мария под контрол — от това как да готви до това как да възпитава Алекс. Но сега вече прекаляваше.

Седмици наред опитвах да говоря с Мария. Канех я на кафе, разхождахме се в парка с Алекс, споделях й истории от моето време — как беше трудно, но и красиво да имаш две деца. Тя слушаше мълчаливо, а после винаги казваше:

— Ще помисля…

Една вечер Петър се прибра ядосан:

— Мамо, майката на Мария пак й е наговорила куп глупости! Че ще й съсипем живота, че ще стане робиня на децата си… Че трябва да мисли за кариерата си!

— А ти какво й каза?

— Че това е нашият живот! Но Мария не може да се откъсне от нея…

Започнах да усещам безсилие. Всяка среща с леля Станка беше като битка. На рождения ден на Алекс тя ме погледна студено:

— Вие само за деца мислите! А Мария има потенциал! Да не стане като мен — цял живот вкъщи с тенджерите!

— Но тя обича Алекс! — отвърнах тихо.

— Едно дете стига! — отсече тя.

Вечерта плаках дълго. Чувствах се виновна — сякаш аз съм причината Мария да страда. Но и гневът ме изгаряше: защо една майка ще пречи на дъщеря си да бъде щастлива?

Минаха месеци. Алекс растеше, а домът ни беше пълен с детски смях… но и с тишина. Петър все по-рядко говореше за второ дете. Мария се затвори в себе си. Дори Алекс започна да пита:

— Мамо, кога ще имам братче?

Мария го прегърна силно и заплака.

Една вечер я поканих у дома само двете. Седнахме на масата с чай и мед.

— Мария, обичам те като дъщеря — казах й тихо. — Но виждам, че страдаш. Какво искаш ти?

Тя ме погледна със сълзи в очите:

— Искам още едно дете… Но се страхувам да не разочаровам мама… Тя ми повтаря, че ще си съсипя живота…

Прегърнах я силно.

— Ти не си длъжна да живееш нейния живот. Ти си майка на Алекс и съпруга на Петър. Каквото и да решиш, ще съм до теб.

Тя кимна и избухна в плач.

На следващия ден леля Станка ми звънна:

— Не се меси в нашето семейство! Мария няма нужда от още едно дете!

— Това не е твое решение! — отвърнах твърдо.

Седмици наред напрежението растеше. Петър започна да избягва разговорите за бъдещето. Мария стана нервна и затворена. Алекс усещаше всичко и стана по-мълчалив.

Веднъж го чух как шепне на плюшеното си мече:

— Мечо, защо нямам братче? Всички в детската имат…

Сърцето ми се разкъса.

Днес седя сама на верандата и гледам залеза над нашето село. Чувствам се празна — като къща без деца. Мечтаех за голямо семейство, за смях и шумотевица… А сега сме разделени от страхове и чужди амбиции.

Понякога се питам: имаме ли право да настояваме за още едно внуче? Или трябва да приемем решенията на децата си, дори когато ни боли? Кажете ми — какво бихте направили на мое място?