Отмени всичко, или не се наричай истинска баба: Историята на една българска майка

– Не мога да повярвам, че пак ще отмениш срещата с внучката си, Мария! – гласът ми трепереше, докато държах телефона с две ръце, сякаш той щеше да ми даде сила. Беше неделя сутрин, а аз вече трети път тази седмица чувах едно и също оправдание от сина ми Даниел.

– Мамо, разбери ме, не е толкова лесно. Апартаментът е пълен, Мария е уморена, а майка ѝ пак се кара с баща си. Не можем да излезем никъде – гласът му беше тих, почти виновен.

Стиснах зъби. Вече година и половина Даниел живееше с Мария, малката им дъщеря Ани и цялото семейство на Мария в двустаен апартамент в Люлин. Петима души в 60 квадрата. Бях сигурна, че това ще доведе само до проблеми, но кой ме слуша? „Мамо, любовта ще ни помогне“, казваше той. А сега любовта се беше превърнала в ежедневни скандали, недоспиване и безкрайни компромиси.

Преди три дни бях купила нова кукла за Ани. Представях си как ще я гушна, ще я разходя в парка и ще ѝ разказвам приказки. Но вместо това стоях сама в хола, гледах през прозореца към сивите блокове и се чудех къде сбърках като майка.

– Даниеле, ти си баща! Трябва да вземеш решения! – не издържах и повиших тон. – Не може всеки път да отменяш плановете ни заради проблемите на Мария и нейните родители!

– Мамо, не разбираш… – започна той, но аз го прекъснах.

– Разбирам повече, отколкото мислиш! Когато ти беше малък, баща ти работеше по две смени, а аз се грижех за теб и сестра ти сама. Никога не съм позволявала на никого да ми диктува какво да правя с децата си!

Чух го как въздъхна тежко. После настъпи тишина.

– Ще поговоря с Мария – каза накрая. – Но не обещавам нищо.

Затворих телефона и усетих как сълзите ми се стичат по бузите. Не знаех дали плача от яд или от безсилие. Вече не бях сигурна дали съм добра майка или просто досадна баба, която пречи на младото семейство.

Вечерта сестра ми Катя ми звънна.

– Пак ли си сама? – попита тя със съчувствие.

– Да… Даниел пак не можа да дойде. Всичко е заради Мария и нейните родители. Те го държат като заложник там.

– Знаеш ли, сестро – каза Катя тихо, – понякога трябва да оставиш децата си да направят своите грешки. Не можеш да ги спасяваш цял живот.

Замислих се над думите ѝ. Дали наистина прекалявам? Или просто искам най-доброто за сина си и внучката си?

На следващата сутрин реших да отида до апартамента им без предупреждение. Купих топли кифлички от кварталната фурна и тръгнах пеша през квартала. Когато звъннах на вратата, отвори майката на Мария – леля Галя. Лицето ѝ беше изморено, очите подпухнали.

– О, здравейте… – каза тя неуверено. – Даниел е на работа, Мария спи с малката.

– Донесох закуска за всички – усмихнах се насила.

Влязох вътре. В хола беше пълно с играчки, дрехи и празни чаши. Бащата на Мария гледаше новините по телевизията и дори не ме поздрави. Сестрата на Мария – Ива – говореше по телефона на висок глас и се караше с някого.

След половин час Мария излезе от стаята с Ани на ръце. Беше бледа и изглеждаше изтощена.

– Здравейте… Извинявайте, че не ви поканихме по-рано…

– Няма нищо – казах меко и взех Ани в прегръдките си. Детето се усмихна и ме хвана за косата.

– Как сте? – попитах Мария тихо.

Тя се разплака без предупреждение.

– Не издържам вече… Всички се карат… Нямаме място… Даниел работи до късно… А аз съм сама по цял ден с Ани…

Прегърнах я силно.

– Миличка, защо не дойдете при мен за уикенда? Ще ви помогна с Ани, ще си починете малко…

Мария поклати глава.

– Мама няма да позволи… Казва, че трябва да сме заедно като семейство…

Почувствах гняв към леля Галя, но го преглътнах. Ясно беше, че тук никой не е щастлив.

Когато си тръгвах, Даниел ми звънна.

– Мамо… Благодаря ти, че отиде. Мария ми каза всичко… Мисля да поговорим сериозно довечера. Не можем повече така.

Седнах на пейката пред блока и гледах как слънцето залязва зад панелките. В този момент осъзнах колко трудно е да бъдеш майка и баба едновременно. Да обичаш толкова силно, че понякога забравяш себе си.

Дали направих всичко както трябва? Или прекалих със загрижеността си? Какво бихте направили вие на мое място?