Плащам дълговете на свекърва си, докато забравям за собственото си дете

– Мамо, кога ще дойдеш да ме вземеш от градината? – гласчето на Дани ме преследваше цял ден, докато стоях в офиса, стиснала телефона в ръка. Беше вторник, а аз пак закъснявах. Не защото не исках да го видя, а защото отново трябваше да тичам до банката заради поредната вноска по кредита на свекърва ми.

Всичко започна преди две години, когато мъжът ми, Ивайло, ми каза: „Майка ми има проблеми. Ако не платим сега, ще й вземат апартамента.“ Тогава още не знаех какво значи да поемеш чужд товар. Имахме двустаен апартамент в „Люлин“, наследен от баба ми. Ивайло имаше гарсониера в „Младост“, която беше идеална за отдаване под наем. Решихме да се преместим при майка му в „Обеля“, за да може да отдадем и двата апартамента и да съберем пари за дълговете ѝ.

– Не мога да повярвам, че ще живеем с майка ти! – казах му една вечер, докато опаковах дрехите на Дани.
– Няма друг начин, Мария. Ако не помогнем сега, тя ще остане на улицата.

Преместихме се. Свекърва ми, леля Стефка, беше жена с тежък характер – все недоволна, все намираше за какво да се скара. Дани беше само на четири и често плачеше нощем. „Тук не е като у дома“, шепнеше ми той, а аз го прегръщах и се опитвах да не плача пред него.

Скоро разбрах колко трудно е да се живее с човек, който не те приема за част от семейството. Всяка сутрин закуската беше повод за спор.
– Защо пак си купила скъп хляб? – питаше ме Стефка.
– Защото Дани го обича…
– Глезиш го! Трябва да свиква с това, което има.

Работех като счетоводителка в малка фирма. Заплатата ми отиваше почти изцяло за покриване на лихвите по кредита на Стефка. Ивайло също работеше много, но парите не стигаха. Апартаментите ни носеха доход, но всичко потъваше в бездънната яма на дълговете ѝ.

Една вечер Дани се разплака:
– Мамо, защо не си играеш с мен?
– Скъпи, много съм уморена…
– А татко къде е?
– На работа е…
– А баба пак ми се кара…

Сърцето ми се късаше. Виждах как детето ми се затваря в себе си. Започна да рисува тъжни картинки – къща с облаци и малко момче само на люлката. Опитвах се да говоря с Ивайло:
– Не можем повече така! Дани страда!
– Знам… Но какво да направим? Ако не платим кредита, ще останем всички на улицата.

Започнах да се чувствам като чужденец в собствения си живот. Всяка вечер броях стотинките за храна и лекарства. Стефка все повече настояваше да й давам пари за „разходи“, а когато отказвах, започваше скандали:
– Ти не си истинска снаха! Само мислиш за себе си и детето си!

Една сутрин намерих Дани плачещ в банята.
– Баба каза, че съм лошо дете…
Прегърнах го силно и му обещах, че всичко ще се оправи. Но не вярвах на думите си.

С времето отношенията между мен и Ивайло се обтегнаха. Той все по-често оставаше до късно на работа или излизаше с приятели. Аз се чувствах изоставена – сама срещу света и срещу свекърва си.

Една вечер избухнах:
– Не мога повече! Или намираме начин да излезем оттук, или…
– Или какво? – попита той студено.
– Или ще си тръгна с Дани! Не мога да гледам как детето ни страда!

Последваха дни на мълчание. Стефка ме гледаше с презрение. Дани беше все по-мълчалив. Един ден получих писмо от банката – още една закъсняла вноска. Седнах на пода в кухнята и заплаках безутешно.

Тогава реших – ще говоря с майка ми. Отидох при нея в „Дружба“ и разказах всичко.
– Марио, ти не си длъжна да носиш чужди грехове! Помисли за детето си!

Върнах се у дома решена да променя нещо. Събрах смелост и казах на Ивайло:
– Давам ти срок до края на месеца – или намираме начин да изплатим дълговете без да жертваме Дани, или напускам.

Той ме погледна дълго и тежко въздъхна:
– Правилно… Прекалено дълго живеем в този кошмар.

Започнахме да търсим купувач за гарсониерата му. Не беше лесно – пазарът беше труден, а цените ниски. Но след няколко месеца успяхме да я продадем и изплатихме по-голямата част от дълга на Стефка.

Преместихме се обратно в нашия апартамент в „Люлин“. Дани сякаш разцъфна – започна отново да се смее и да рисува слънца. Но белезите останаха – в мен и в него.

Сега често се питам: заслужаваше ли си всичко това? Трябва ли жената винаги да жертва себе си и детето си заради чужди грешки? А вие как бихте постъпили на мое място?