Сянката между нас: Историята на едно семейство, разкъсано от невидимото влияние

– Не може да бъде! – гласът ми трепереше, докато държах в ръка малката кутия с подаръка за рождения ден на внука ми. Беше празна. Само преди седмица дадох на Раду, сина ми, плик с пари, за да купи нещо специално за малкия Мартин. А сега, след тържеството, Марти ме прегърна и прошепна: „Бабо, благодаря ти за книжката!“, а аз знаех, че в плика имаше достатъчно за много повече от една книжка.

Върнах се вкъщи с тежест в гърдите. Седнах на кухненската маса и се загледах в снимката на покойния ми съпруг Георги. „Какво се случва с нашето семейство, Жоре?“, прошепнах. Откакто Раду се ожени повторно за Ирина, всичко се промени. Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо, но сега между нас се беше появила невидима стена.

На следващия ден не издържах и позвъних на Раду.
– Здравей, мамо – гласът му беше уморен.
– Раду, трябва да поговорим. За рождения ден на Марти… – започнах внимателно.
– Да, много хубав празник стана – прекъсна ме той.
– Дадох ти пари за подарък. Марти получи само една книжка. Къде са останалите пари?
Настъпи тишина. Чувах как диша тежко.
– Мамо… не е моментът… – измънка той.
– Не е моментът? Раду, това са пари за детето ти! – гласът ми се пречупи.
– Ирина каза, че не е нужно да харчим толкова. Тя избра книжката. Останалото… трябваше да покрием някои сметки.

Сърцето ми се сви. Винаги съм усещала дистанцията между мен и Ирина. От първия ден тя гледаше на мен като на натрапник. Опитвах се да бъда мила, да ѝ помагам с Марти, но тя винаги намираше начин да ме държи настрана. Сега разбирах – тя контролираше всичко.

Седмици наред в къщата ми цареше тишина. Не смеех да се обадя отново. Виждах Марти само през уикендите, когато го водеха в парка. Тогава той тичаше към мен с разперени ръце и ме питаше защо не идвам повече у тях. Как да му обясня, че вече не съм желана?

Една вечер сестра ми Катя дойде на гости.
– Не можеш да оставиш нещата така – каза тя строго. – Това е твоят син! Трябва да говориш с него открито.
– Опитах… Но Ирина го държи под контрол. Той вече не е същият човек.
– А ти? Ще позволиш ли една чужда жена да ти отнеме семейството?

Думите ѝ ме боднаха като игли. Реших да отида у тях без предупреждение. Вратата отвори Ирина – студена и без усмивка.
– Здравейте, госпожо Димитрова. Не сме ви очаквали.
– Дойдох да видя Марти – казах твърдо.
– Той спи. Ако искате, може да дойдете друг път.
– Ирина, моля те… Аз съм му баба.
Тя въздъхна и се обърна към Раду, който стоеше зад нея като сянка.
– Мамо, по-добре е да си тръгнеш сега – каза той тихо.
Почувствах се като просяк пред собственото си семейство. Сълзите напълниха очите ми, но не им позволих да потекат пред тях.

На следващия ден Марти ми се обади от телефона на баща си.
– Бабо, защо не идваш вече? Ирина казва, че си заета…
Гласът му беше тъжен и объркан. Обещах му, че ще направя всичко възможно да го виждам по-често.

Минаха месеци. Всяка вечер гледах снимките на Марти и си мислех какво ли му говорят за мен у дома. Дали го настройват срещу мен? Дали един ден ще спре да ме обича? В квартала всички знаеха за проблемите ни. Съседката леля Пенка ме спря веднъж:
– Мариана, не си сама! Много семейства се разпадат заради новите жени и техните амбиции…
Но аз не исках да обвинявам само Ирина. Знаех, че Раду също носи вина. Той позволи тази пропаст да се отвори между нас.

Една сутрин получих писмо от адвокат – покана за среща относно попечителството над Марти. Сърцето ми се сви от страх: дали ще ми забранят да го виждам? Отидох разтреперана в кантората. Там бяха Раду и Ирина – хванати за ръце, като фронт срещу мен.
– Мамо – започна Раду – Ирина смята, че влиянието ти върху Марти не е добро. Постоянно го настройваш срещу нас…
– Това не е вярно! Аз само го обичам!
– Не можем повече така – намеси се Ирина ледено. – Или ще спазваш нашите правила, или ще ограничим контактите ти с детето.

Излязох от кантората със смачкано сърце. Как стигнахме дотук? Кога любовта между майка и син стана поле на битка?

Сега седя сама в хола си и пиша тези редове със сълзи на очи. Питам се: Кое е по-силно – кръвната връзка или чуждото влияние? Кога семейството престава да бъде семейство? Може ли една жена да раздели майка и син завинаги?