Зетят ми мислеше, че семейният ни бизнес е билет за лесен живот

– Петре, пак ли си закъснял? – гласът ми прозвуча по-остро, отколкото исках, докато гледах как зет ми влиза в пекарната с телефон в ръка и без грам бързане.

Той само повдигна рамене и се усмихна: – Ами, Мария, сутрините не са ми сила. А и нали сме семейство – кой ще ми държи сметка?

В този момент усетих как кръвта ми кипва. Цял живот с Иван градим тази пекарна тухла по тухла. Всяка сутрин ставаме в 4, за да замесим тестото, да извадим първите топли закуски, да посрещнем клиентите с усмивка. А сега зетят ми мисли, че тук всичко се случва от само себе си.

Дъщеря ми Ива, която беше зад щанда, хвърли тревожен поглед към мен. Знаех, че не иска скандали, но не можех да премълча.

– Петре, тук няма „семейни“ или „чужди“. Всички работим еднакво. Ако не искаш да ставаш рано, може би тази работа не е за теб.

Той се намръщи: – Не е честно! Ива ми каза, че ще помагам, ама не очаквах да съм като наемник. Можех да си намеря работа в офис и да не се занимавам с брашно по дрехите.

Ива се намеси тихо: – Петре, обеща ми, че ще опиташ. Знаеш колко е важно за мама и тате.

Той въздъхна тежко и излезе навън да пуши. В този момент усетих как между нас се надига невидима стена. Не беше само въпрос на работа – беше въпрос на ценности.

Вечерта вкъщи Иван ме хвана за ръката:
– Марио, не можем да го държим насила. Но ако иска да е част от семейството ни, трябва да уважава труда ни.

– Ами Ива? – попитах аз с пресипнал глас. – Тя страда между нас.

На следващия ден Петър пак закъсня. Клиентите вече чакаха пред вратата. Аз месех тестото с треперещи ръце. Чувах как съседката баба Станка шепне на другите:
– Ей го новият зет – все го няма, а Мария и Иван се скъсват от работа.

Срам ме беше. Не заради себе си – а заради Ива. Тя беше нашата гордост – завърши университет, върна се при нас, за да помогне на бизнеса. А сега гледаше как мъжът ѝ се държи като гостенин в собствения ни дом.

Една вечер, докато миех чиниите, чух как Петър говори по телефона в хола:
– Не знам как ще издържа тук. Всички очакват да съм като тях. А аз не съм свикнал на такъв живот.

Сълзите ми капеха във водата. Толкова ли е трудно да разбереш, че семейството значи подкрепа? Че бизнесът ни е нашият дом?

На следващата сутрин го заварих да си прави кафе в кухнята.
– Петре, трябва да поговорим сериозно – казах му тихо.
– Знам какво ще кажеш – прекъсна ме той. – Че не ставам за тази работа.
– Не – отвърнах аз. – Че ако обичаш Ива, трябва да уважаваш това, което тя обича. Тази пекарна е част от нашето семейство. Ако ти е тежко – кажи го честно. Но не ни карай да се чувстваме виновни заради твоето недоволство.

Той замълча дълго. После каза:
– Не съм свикнал така. Вкъщи майка ми винаги вършеше всичко. Аз само учех и излизах с приятели. Мислех си, че тук ще е по-лесно…
– Животът не е лесен, Петре – отвърнах аз. – Но когато работим заедно, става по-леко.

Седмици минаха в напрежение. Петър започна да идва по-навреме, но правеше всичко с нежелание. Клиентите усещаха студенината му. Един ден дори забрави да извади баничките от фурната и ги изгори. Иван избухна:
– Ако не ти пука за това място, по-добре си тръгни!

Ива плачеше всяка вечер. Опитвах се да я утеша:
– Мило дете, любовта понякога значи компромис. Но не може само единият да прави жертви.

Една неделя седнахме всички на масата. Мълчанието беше тежко като камък.
– Петре – започна Иван, – реши какво искаш. Или ставаш част от нашето семейство истински – с труд и уважение – или си търсиш пътя другаде.

Петър гледаше в пода:
– Ще опитам още малко… заради Ива.

Но аз знаех – ако човек не носи трудолюбието в сърцето си, никой не може да го научи на това.

Днес пекарната още работи. Ива ни помага всеки ден с усмивка, но Петър вече рядко идва. Намери си работа в офис и казва, че така е по-щастлив. С Ива са заедно, но вече рядко говорят за бъдещето тук.

Понякога се питам: дали сбъркахме някъде? Може би очаквахме твърде много? Или просто новото поколение има други мечти?

Кажете ми вие: може ли едно семейство да оцелее без общи ценности? Или любовта сама по себе си не стига?