„Баба, ще ти подаря кученце, за да не си сама“ – Подаръкът на Никола и неговите неочаквани последици

– Бабо, ти пак си сама в кухнята! – гласът на Никола проехтя през малкия ни апартамент в Люлин, докато аз бършех сълзите си с ръкава на престилката. Не исках да ме вижда така – слаба, пречупена, но след като дядо му почина миналата зима, нещо в мен се счупи. Станах сянка на себе си, а празното легло до мен всяка нощ ме караше да се чудя има ли смисъл да ставам сутрин.

– Ела тук, бабино момче – опитах се да се усмихна, но Никола вече беше забелязал тъгата в очите ми. Той беше на десет, но откакто баща му и майка му започнаха да се карат все по-често, сякаш порасна за една нощ.

– Бабо, знаеш ли какво? Реших да ти подаря кученце! Така няма да си сама, когато мама и тате са на работа, а аз съм на училище. Ще го наречем Рошко! – очите му светеха от ентусиазъм.

– Ох, Никола… – въздъхнах тежко. – Кученце е голяма отговорност. А и дядо ти не обичаше животни вкъщи…

– Но дядо вече го няма! – изстреля той, а думите му ме пронизаха като нож. За миг в кухнята стана ледено студено.

– Не говори така за дядо си! – повиших тон повече, отколкото исках. Никола наведе глава и излезе от стаята. Сърцето ми се сви. Какво ставаше с нас?

Синът ми Георги и снаха ми Мария се прибраха късно същата вечер. Чувах ги как шепнат разгорещено в коридора. Откакто Георги остана без работа, а Мария работеше на две места, напрежението между тях растеше. Аз гледах Никола след училище, готвех, чистех… Опитвах се да бъда полезна, но усещах как присъствието ми ги дразни.

На следващата сутрин Никола ме изненада с малко рошаво кученце в ръцете си.

– Намерих го пред блока! Моля те, бабо, не го връщай навън! – очите му бяха пълни със сълзи.

Погледнах го – толкова беззащитно и уплашено животинче. Прегърнах Никола и кученцето. За миг почувствах топлина в гърдите си.

– Добре, ще опитаме – прошепнах.

Това беше началото на края на спокойствието у дома. Кученцето лаеше през нощта, пишкаше навсякъде. Мария избухна:

– Това е нечувано! Имаме достатъчно проблеми! Кой ще чисти след това животно? Аз ли? Или майка ти?

Георги мълчеше. Знаех, че е ядосан и на мен, и на Никола. Вечерта ме извика в стаята си.

– Мамо, не можем да си позволим още една уста за хранене. И без това Мария е на ръба. Трябваше да поговориш с нас преди да вземеш решение.

– Но Георги… Никола има нужда от нещо хубаво в живота си. А и аз… – гласът ми трепереше. – Чувствам се толкова сама без баща ти.

Той въздъхна тежко:

– Всички сме сами по някакъв начин, мамо.

Дните минаваха в караници и напрежение. Кученцето стана ябълката на раздора. Никола беше щастлив само когато беше с него. Аз се опитвах да се грижа за всички, но усещах как губя почва под краката си.

Една вечер чух Георги и Мария да се карат ожесточено:

– Не мога повече! Или майка ти ще си намери друго място, или аз си тръгвам! – крещеше Мария.

– Не говори така! Това е домът й! – отвърна Георги.

– А моят дом ли е? Аз нямам ли право на спокойствие? На тишина? На малко лично пространство?

Седях зад вратата и плачех беззвучно. Не исках да съм товар за никого. На сутринта събрах багажа си и оставих бележка:

„Отивам при леля Виолета за известно време. Обичам ви.“

Никола ме намери пред входа с куфарчето и кученцето в ръце.

– Бабо, не си тръгвай! Аз ще говоря с мама!

Прегърнах го силно:

– Понякога любовта значи да дадеш пространство на другите, мило дете.

В апартамента на сестра ми беше тихо и празно. Липсваше ми шумът на семейството, дори караниците. Кученцето легна до мен и за първи път от месеци заспах спокойно.

След седмица Георги ми се обади:

– Мамо… Върни се у дома. Говорихме с Мария. Ще опитаме отново. Никола плаче всяка вечер за теб… и за Рошко.

Върнах се. Не беше лесно. Но започнахме да говорим повече един с друг. Мария призна, че се чувства изолирана и претоварена. Аз й казах колко много означава семейството за мен.

Сега Рошко е част от нашия дом. Понякога пак има караници, но вече знаем колко е важно да се чуваме един друг.

Понякога се питам: Дали самотата ни прави по-силни или просто ни учи колко много имаме нужда един от друг? Какво бихте направили вие на мое място?