Когато истината разбие сърцето: Българска сватбена история

– Не мога да повярвам, че го правиш точно днес! – гласът на майката на Даниел проряза въздуха като нож, докато стоях пред огледалото в малката стая на читалището, облечена в бялата си рокля. Ръцете ми трепереха, а сърцето ми биеше лудо. Беше денят на сватбата ми, а тя, Мария, влезе без да почука, с лице, изкривено от гняв и презрение.

– Какво има, Мария? – опитах се да запазя спокойствие, макар че усещах как гласът ми се къса. – Моля те, нека не разваляме този ден…

– Този ден? – изсмя се тя горчиво. – Ти си мислиш, че ще се омъжиш за сина ми, след всичко, което си направила? Знаеш ли, Елина, хората в този град говорят. Аз знам всичко за теб. Знам за онази вечер с Петър, знам за парите, които си взела от касата в магазина…

Усетих как кръвта ми се смразява. Петър беше мой приятел от детството, а за парите… това беше недоразумение, което отдавна бях изяснила с шефа си. Но Мария не искаше да чуе истината. Тя искаше да ме унищожи.

– Това не е вярно! – извиках, но гласът ми прозвуча слабо. – Никога не съм изневерявала на Даниел, никога не съм взимала пари…

– Ще видим как ще обясниш това на всички гости – прошепна тя и излезе, оставяйки ме сама, с разтреперани колене и сълзи, които се стичаха по лицето ми.

Сватбата започна. Стоях до Даниел, а той не ме поглеждаше. Очите му бяха студени, устните – стиснати. Когато свещеникът попита дали има някой, който има нещо против този брак, Мария стана. Гласът ѝ отекна в залата:

– Аз имам! Тази жена не е достойна за сина ми! Тя е лъжкиня и крадла!

Всички гости се обърнаха към мен. Чух шепоти, видях погледи, пълни с недоверие и съжаление. Даниел се отдръпна от мен, сякаш бях заразна. Опитах се да кажа нещо, но думите заседнаха в гърлото ми.

– Даниел, моля те, не вярвай на това… – прошепнах, но той само поклати глава.

– Не знам какво да мисля, Елина. Майка ми никога не би излъгала за нещо такова…

В този момент светът ми се срина. Избягах от залата, сълзите ми се смесваха с грима, а роклята ми се влачеше по прашния двор на читалището. Чух как някой ме вика, но не се обърнах. Исках да изчезна, да се скрия от всички.

Дните след това бяха кошмар. В малкия ни град, където всички се познават, слуховете се разпространиха като пожар. Хората ме гледаха с подозрение, приятелите ми се отдръпнаха. Дори майка ми, която винаги ме е подкрепяла, ме попита с треперещ глас:

– Елина, има ли нещо, което не знам? Кажи ми истината, дъще…

– Мамо, кълна се, че не съм направила нищо от това, което казват! – разплаках се в прегръдките ѝ. – Защо никой не ми вярва?

– Защото Мария е уважавана жена, а ти си само… момичето от квартала – въздъхна тя. – Но аз ще бъда до теб, каквото и да стане.

Даниел не ми се обади. Не отговори на съобщенията ми, не отвори вратата, когато отидох до тях. Чувах, че майка му не го оставя сам, че го убеждава да замине за София, да започне нов живот без мен.

Една вечер, когато вече бях на ръба на отчаянието, Петър дойде у нас. Беше нервен, гледаше в земята.

– Елина, трябва да ти кажа нещо… Мария ме заплаши. Каза, че ако не потвърдя пред Даниел, че сме били заедно, ще разкаже на жена ми, че съм ти помагал с парите за магазина. Не исках да го правя, но се изплаших…

Погледнах го с ужас. Значи всичко беше лъжа, измислено, за да ме раздели с Даниел. Събрах сили и отидох при него. Този път не се отказах, докато не отвори вратата.

– Даниел, моля те, изслушай ме! Всичко е лъжа! Петър ми призна, че Мария го е заплашила…

Той ме гледаше дълго, очите му бяха пълни с болка и съмнение.

– Не знам какво да вярвам, Елина. Всичко се обърка. Майка ми… тя винаги е искала най-доброто за мен.

– А ти? Какво искаш ти? – попитах тихо.

Той не отговори. Затвори вратата бавно, а аз останах на прага, с разбито сърце и усещане за безсилие.

Минаха месеци. Научих се да живея с болката, да се изправям срещу шепота и погледите. Намерих работа в друг град, започнах отначало. Понякога се питам дали някога ще мога да простя на Мария, на Даниел, на себе си, че позволих да ме смажат така.

Но най-много се питам: защо хората са готови да повярват на лъжата, а не на истината? И колко струва истината, когато сърцето ти е вече разбито?

„А вие, ако бяхте на мое място, бихте ли се борили за любовта си или бихте избрали да започнете отначало?“