Срещнах мъж без дом, без сигурна работа и с две деца: Мога ли да избера правилно?

– Не мога да ти обещая нищо, Мария. – Гласът на Иван трепереше, а очите му бяха пълни с умора. Стоеше на прага на малката ми кухня, с раница на гърба и поглед, който сякаш търсеше прошка.

Стиснах чашата си по-силно. Чаят беше изстинал, но ръцете ми горяха. „Колко пъти ще водим този разговор?“, мислех си. Четири години заедно, а всеки път, когато стане дума за бъдещето, Иван се отдръпваше като изплашено дете.

– Не искам обещания, искам само да знам къде сме – прошепнах. – Не мога повече така. Всяка седмица – тук, после обратно в твоята квартира под наем. Децата ти са при теб, после при майка им. Животът ти е куфар, Иван.

Той седна срещу мен и зарови лице в ръцете си. За миг ми се стори толкова уязвим, че забравих гнева си.

– Мария, не е лесно. Знаеш какво преживях след развода. Работя каквото намеря – един ден съм охрана в склад, друг ден карам такси. Не мога да ти дам сигурност. Децата ми са всичко за мен, но и те страдат от това местене.

– А аз? Аз къде съм в цялата тази каша? – Гласът ми се пречупи. – Обичам те, Иван. Но не мога да живея в постоянна несигурност.

Той ме погледна с онзи тъжен поглед, който ме караше да се разтапям и да го оправдавам за всичко. Но този път не можех.

– Моля те, дай ми още време – прошепна той.

– Време за какво? Да чакам да се случи чудо? Да се надявам, че един ден ще имаш постоянна работа и ще поискаш да живеем заедно като нормално семейство?

Мълчахме дълго. Чуваше се само тиктакането на стенния часовник и далечният лай на куче отвън.

Вечерта премина в тишина. Иван си тръгна рано сутринта, без да ме събуди. Намерих бележка на масата: „Обичам те. Не знам какво да правя.“

Останах сама със себе си и с въпросите си. На работа колежките ми шушукаха зад гърба ми:

– Още ли е с онзи безработен?
– Две деца има! Тя луда ли е?
– Ще си съсипе живота…

Майка ми също не криеше мнението си:

– Мария, ти си умна жена! Защо се хващаш с човек без бъдеще? Можеш да имаш всичко – хубава работа, собствен дом… Защо избираш трудния път?

Понякога се чудех дали не са прави. Всяка вечер се прибирах в празния апартамент и се питах: „Дали любовта е достатъчна?“ Спомнях си първата ни среща с Иван – беше дъждовен ден през октомври. Бях закъсняла за автобуса и той спря до мен с колата си:

– Качвай се! Ще те закарам.

Смяхме се цял път до вкъщи. После започнахме да излизаме – разходки по Витоша, вечери у дома с евтино вино и много смях. Тогава не мислех за бъдещето. Живеехме за момента.

Но после дойдоха проблемите – разводът му, битките за децата, финансовите трудности. Иван ставаше все по-затворен, все по-уморен. Аз започнах да усещам тежестта на неговите проблеми върху себе си.

Една вечер той дойде с децата – малката Елица и по-големият Петър. Бяха гладни и изморени.

– Може ли да останат тук тази нощ? – попита Иван тихо.

Сърцето ми се сви. Обичах тези деца като свои, но апартаментът ми беше малък, а съседите – любопитни и злобни.

– Разбира се – казах и им приготвих вечеря.

Гледах ги как спят на дивана и си мислех: „Това ли е моето бъдеще? Да бъда мащеха на две деца, без сигурност, без дом?“

На следващия ден Иван ме прегърна силно:

– Благодаря ти… Не знам какво бих правил без теб.

Но аз знаех – щеше да оцелее някак си, както винаги досега.

Започнах да се отдръпвам. Все по-често отказвах покани за срещи. Приятелките ми ме дърпаха към живота:

– Ела с нас на море! Забрави го този Иван!

Но не можех да го забравя. Всяка вечер мислех за него и за децата му.

Една вечер той дойде неочаквано:

– Намерих работа в Пловдив. Ще карам камион за строителна фирма. Може би ще успея да взема квартира там… Може би ще можем да започнем начисто…

Погледнах го дълго:

– А аз? Аз къде съм в този план?

Той замълча.

– Не знам… Не мога да ти обещая нищо…

Тогава разбрах – никога няма да може. Не защото не ме обича, а защото животът му е прекалено сложен.

Седя сега на кухненската маса и гледам празната чаша чай. Чудя се: „Колко струва любовта? Достатъчна ли е тя срещу страха от несигурното бъдеще?“

А вие как бихте постъпили на мое място? Ще изберете ли любовта или сигурността?