„Брат ми и съпругата му предположиха, че ще гледам децата им: Те мислят, че безработицата означава, че съм свободен“

Когато загубих работата си преди няколко месеца, беше тежък удар. Фирмата намали персонала и аз бях един от многото, които бяха освободени. Оттогава активно търся нови възможности, ходя на интервюта и се опитвам да се справя с малкото спестявания, които ми остават. Това е стресиращо време, но съм решен да се изправя на крака.

Въпреки това, брат ми Иван и съпругата му Мария изглежда имат различна перспектива за сегашната ми ситуация. Те имат две малки деца на три и пет години и двамата работят на пълен работен ден. Наскоро те се обърнаха към мен с това, което нарекоха „печелившо предложение“. Предложиха ми, тъй като не работя, да гледам децата им през деня. В замяна щяха да ми плащат малка сума всяка седмица.

На пръв поглед може да изглежда като разумно предложение. Но колкото повече мислех за това, толкова повече ми се струваше, че се възползват от ситуацията ми. Грижата за две малки деца не е лесна задача и определено не е нещо, с което се чувствам подготвен да се справя в момента. Дните ми вече са запълнени с подаване на заявления за работа, интервюта и опити да поддържам някаква нормалност в живота си.

Обясних това на Иван и Мария, надявайки се да разберат. Казах им, че въпреки че обичам племенниците си много, просто не мога да поема отговорността да се грижа за тях на пълен работен ден. Трябва да се съсредоточа върху намирането на нова работа и възстановяването на живота си.

За съжаление, те не го приеха добре. Иван ме обвини в егоизъм и липса на грижа за семейството. Мария добави, че просто се опитват да ми помогнат, като ми дадат нещо да правя през деня. Беше ясно, че не виждат нещата от моята гледна точка.

Разговорът завърши на горчива нотка, като и двете страни се чувстваха наранени и неразбрани. Чувствах се виновен, че не мога да им помогна, но в същото време знаех, че трябва да приоритизирам собствените си нужди и бъдеще.

В седмиците след това отношенията ни останаха напрегнати. Семейните събирания станаха неловки, като Иван и Мария едва говореха с мен. Беше болезнено да видя как връзката ни се напряга заради този въпрос, но стоях зад решението си.

Иска ми се да кажа, че нещата в крайна сметка се оправиха и намерихме компромис, но това не беше така. Иван и Мария наеха професионална бавачка, което постави финансово напрежение върху тях. Отношенията ни не са същите оттогава и често се чудя дали някога ще бъдем толкова близки, колкото бяхме преди.

Този опит ме научи на ценен урок за границите и важността да отстоявам себе си. Докато семейството е важно, е от съществено значение да разпознаем кога ни молят да поемем повече, отколкото можем да понесем. Понякога казването на „не“ е най-доброто нещо, което можете да направите за себе си и своите близки.