„Мама Продаде Къщата на Баба и Ни Съобщи Решението си за Парите. Аз Съм Разстроена“
Мария винаги е обичала летата, прекарани в къщата на баба й на село. Обширната градина, старият дъб с люлка от гума и уютната кухня, където баба й печеше най-добрите ябълкови пайове, бяха запечатани в паметта й. Затова, когато майка й я повика заедно с брат й Иван на семейна среща, тя не беше подготвена за новините, които щяха да последват.
„Мама продаде къщата на баба,“ каза Иван веднага щом Мария влезе в хола на майка им. Гласът му беше равен, но Мария видя напрежението в очите му.
„Какво?“ Гласът на Мария беше смесица от шок и недоверие. „Защо би го направила?“
Майка им, Лидия, влезе в стаята с поднос с чаши кафе. Тя го постави на масата и пое дълбоко дъх. „Знам, че това е внезапно, но трябваше да взема решение. Къщата беше твърде трудна за поддръжка и имах нужда от парите.“
Мария усети как буца се образува в гърлото й. „Но дори не ни попита! Тази къща значеше толкова много за нас.“
Лидия въздъхна. „Разбирам, но това беше мое решение. Сега нека поговорим как ще разделим парите.“
Сърцето на Мария потъна още повече. Не можеше да повярва, че вече говорят за пари, когато загубата на къщата беше все още толкова прясна. Лидия извади лист хартия и започна да обяснява плана си.
„Реших да разделя парите на три части,“ каза Лидия. „Една трета за мен, една трета за Иван и една трета за теб, Мария.“
Иван кимна, но Мария не можеше повече да се сдържа. „Това не е честно! Продаде къщата на баба без да ни се консултираш и сега просто разделяш парите сякаш няма значение?“
Лицето на Лидия се втвърди. „Направих това, което смятах за най-добро за всички. Къщата беше тежест и по този начин всички получаваме нещо от нея.“
Мария стана, ръцете й трепереха. „Не разбираш, мамо. Тази къща беше повече от просто имот. Тя беше нашата връзка с баба, нашите детски спомени. Не можеш просто да сложиш цена на това.“
Лидия погледна настрани, изражението й беше неразгадаемо. „Съжалявам, че се чувстваш така, Мария, но решението е окончателно.“
Чувствайки смесица от гняв и тъга, Мария излезе от къщата. Имаше нужда от време да обработи всичко, което се беше случило. Шофираше безцелно с часове, преигравайки разговора в ума си.
През следващите седмици Мария се опитваше да се примири със загубата на къщата на баба си. Често посещаваше Иван, надявайки се той да сподели чувството й за предателство. Но Иван изглеждаше по-фокусиран върху това какво може да направи със своята част от парите.
„Мисля да инвестирам в малък бизнес,“ каза й една вечер. „Това е добра възможност.“
Мария не можеше да разбере как той може да бъде толкова прагматичен за всичко това. За нея парите бяха осквернени от начина, по който бяха получени.
Един ден Мария реши да посети старата къща за последен път преди тя да бъде предадена на новите си собственици. Тя премина през всяка стая, спомените нахлуваха с всяка стъпка. В градината седна под дъба и си позволи да плаче за всичко загубено.
Докато се връщаше към дома си, Мария осъзна, че някои рани отнемат повече време за заздравяване. Парите може би ще й помогнат финансово, но никога няма да заменят това, което беше отнето от сърцето й.