Тайна на бащата в очите на дъщерята

Мария винаги е била близка с баща си, Иван. Още от малка те споделяха специална връзка, изградена върху доверие и взаимно уважение. Прекарваха безброй уикенди заедно, изследвайки горите зад къщата си, мечтаейки за приключения и планирайки бъдещи проекти. Един от тези проекти беше къщичката на дърво, за която говореха от години. Тя трябваше да бъде тяхното произведение на изкуството, убежище, където да избягат от света и да споделят истории под звездите.

Един свеж есенен следобед, когато Мария се върна от училище, чу гласа на баща си, идващ от кабинета му. Вратата беше леко открехната и тя го чу да говори тихо. Любопитството ѝ се събуди и тя се приближи тихо, за да улови части от разговора.

„Да, мисля, че можем да започнем следващия месец,“ каза Иван. „Ще бъде изненада за Мария.“

Сърцето на Мария прескочи един удар. Изненада? Почувства вълнение. Може би говореше за къщичката на дърво! Но докато слушаше по-нататък, вълнението ѝ се превърна в объркване.

„Не, не,“ продължи Иван. „Не е къщичката на дърво. Това е нещо различно. Планирам го от известно време.“

Сърцето на Мария се сви. Какво може да бъде по-важно от тяхната къщичка на дърво? Почувства предателство. Баща ѝ винаги я включваше в плановете си, а сега пазеше тайни.

По време на вечерята същата вечер Мария се опита да се държи нормално, но умът ѝ беше изпълнен с въпроси. Наблюдаваше баща си внимателно, търсейки някакъв намек за това какво може да замисля. Но Иван беше обичайно весел и напълно несъзнаващ бурята, която бушуваше в дъщеря му.

С времето Мария не можеше да се отърве от чувството на изоставеност. Искаше да се изправи срещу баща си, но се страхуваше какво може да открие. Вместо това реши да разследва сама.

Една съботна сутрин, докато Иван беше навън по задачи, Мария се промъкна в кабинета му. Прерови документи и провери компютъра му за улики. Накрая намери папка с надпис „Проект Изгрев“. Вътре имаше чертежи и бележки за ново офис пространство, което планираше да построи в задния двор.

Мария почувства смесица от облекчение и разочарование. Проектът не беше нищо зловещо, но не беше и къщичката на дърво. Беше нещо напълно отделно от техните споделени мечти.

Тази вечер Мария не можеше повече да се сдържа. „Татко,“ започна тя колебливо, „чух те да говориш за проект… нещо наречено ‘Проект Изгрев’.“

Иван изглеждаше изненадан, но не ядосан. „О, Мария,“ въздъхна той. „Исках това да бъде изненада за теб и майка ти. Това е офис пространство, където мога да работя повече от вкъщи.“

„Но какво ще стане с нашата къщичка на дърво?“ попита Мария с нотка на болка в гласа си.

Иван замълча, осъзнавайки въздействието на действията си. „Съжалявам, скъпа,“ каза той меко. „Увлякох се в работата и си помислих, че това ще бъде по-добре за всички нас.“

Мария кимна, опитвайки се да разбере. Но дълбоко в себе си почувства промяна в тяхната връзка. Къщичката на дърво беше повече от просто проект; беше обещание за време прекарано заедно.

С настъпването на зимата Мария наблюдаваше от прозореца на спалнята си как започва строителството на новия офис. Знаеше, че нещата никога няма да бъдат съвсем същите между нея и баща ѝ. Къщичката на дърво остана непостроена, символ на отложени мечти и променени приоритети.