Когато предметите започнаха да изчезват от дома ни, инсталирахме камери. Откритието беше поразително

„Какво, по дяволите, става тук?“ – изкрещях аз, когато за пореден път открих, че липсва нещо от дома ни. Беше поредната сутрин, в която се събудихме и установихме, че някои от вещите ни просто са изчезнали. Жена ми, Ани, ме погледна с тревога в очите си. „Не знам, Краси. Може би трябва да направим нещо по въпроса.“

Това беше последната капка. Решихме да инсталираме камери в къщата, за да разберем какво се случва. Не можех да повярвам, че сме стигнали дотук – да шпионираме собствения си дом. Но нямаше друг начин. Всяка седмица изчезваше нещо ново – първо бяха дребни неща като книги и дрехи, но после започнаха да изчезват по-ценни предмети.

След като инсталирахме камерите, седнахме с Ани пред компютъра и започнахме да преглеждаме записите. Първоначално всичко изглеждаше нормално. Но на третия ден видяхме нещо, което ни остави без думи. На екрана се появи сестра ми, Биляна. Тя влезе в къщата ни с ключ, който явно беше взела без наше знание, и започна да разглежда вещите ни.

„Не може да бъде!“ – прошепна Ани, а аз просто стоях там, неспособен да повярвам на очите си. Биляна винаги е била част от живота ми. След като се омъжи за Лазар преди три години и роди дете, мислех, че всичко е наред с тях. Но явно не беше така.

Биляна често ни молеше за пари на заем. Знаех, че Лазар има добра работа, но въпреки това те винаги изглеждаха в недостиг на средства. Отказвах й често, защото знаех, че тя не може да се адаптира към по-скромен начин на живот. Но никога не съм си представял, че ще стигне дотам да краде от нас.

Седяхме с Ани и обсъждахме какво да направим. Не можехме просто да я обвиним без доказателства, но и не можехме да оставим това така. Решихме да я поканим на вечеря и да поговорим открито.

Вечерта настъпи и Биляна дойде с Лазар и малкия им син. Атмосферата беше напрегната. След като вечерята приключи и Лазар отиде да приспи детето в другата стая, аз реших да започна разговора.

„Биляна, трябва да поговорим за нещо важно,“ казах аз с треперещ глас. Тя ме погледна с изненада.

„Какво има, Краси?“ – попита тя невинно.

„Знам какво правиш,“ казах аз и й показах записа от камерата.

Лицето й пребледня и тя започна да плаче. „Не знаех какво друго да направя,“ каза тя през сълзи. „Лазар има проблеми с хазарта и всичките ни пари отиват там. Не знаех към кого друг да се обърна.“

Сърцето ми се сви от болка и съжаление. Не можех да повярвам, че сестра ми е стигнала дотук заради проблемите на съпруга си. Ани също беше разстроена.

„Биляна, трябваше да ни кажеш,“ каза Ани нежно. „Можехме да ти помогнем по друг начин.“

След този разговор решихме да помогнем на Биляна и Лазар да се справят с проблема си. Започнахме с консултации за Лазар и финансова помощ за семейството им, но при условие, че те ще работят върху проблема си заедно.

Тази ситуация ме накара да се замисля за доверието и семейството. Какво правиш, когато човекът, на когото най-много вярваш, те предаде? И как продължаваш напред след това? Това са въпроси, които все още ме измъчват.