Сляпата любов на Зоя към Боян: Предупреждението на майката, което остана нечуто

„Зоя, моля те, помисли добре!“ – гласът на майка ми звучеше като ехо в главата ми, докато стоях пред огледалото и се приготвях за срещата с Боян. Тя винаги беше скептична към него, но аз не можех да видя нищо лошо в очите му. Боян беше всичко, което някога съм искала – чаровен, умен и с онзи загадъчен поглед, който ме караше да се чувствам специална.

Срещнахме се случайно в едно кафене в центъра на София. Беше дъждовен ден и аз се бях скрила вътре, за да се стопля с чаша горещо кафе. Той седна на съседната маса и започнахме разговор за книгата, която четях. Оказа се, че и той обича литературата и така започна нашата връзка.

Майка ми обаче не беше толкова впечатлена. „Зоя, той може би се интересува само от апартамента ти“, казваше тя всеки път, когато споменех името му. Аз обаче не можех да повярвам, че човек като Боян би могъл да има такива намерения. Вярвах в любовта ни и бях готова да се боря за нея.

С времето обаче започнах да забелязвам някои странности. Боян често говореше за бъдещето ни заедно, но винаги включваше апартамента ми в плановете си. „Ще направим тук страхотен дом“, казваше той с усмивка, която тогава ми изглеждаше искрена.

Една вечер, след като майка ми отново изрази съмненията си, реших да поговоря с Боян открито. „Бояне, обичаш ли ме наистина? Или просто те интересува апартаментът ми?“ – попитах го с треперещ глас.

Той ме погледна с изненада и след кратко мълчание каза: „Зоя, разбира се, че те обичам. Но трябва да мислим и за практичните неща в живота.“ Тези думи ме успокоиха временно, но съмнението остана.

Седмици по-късно, когато случайно открих документи за прехвърляне на собствеността на апартамента ми сред вещите му, светът ми се срина. Сърцето ми беше разбито на хиляди парчета. Как можех да бъда толкова сляпа?

Събрах смелост и го изправих пред фактите. „Бояне, какво е това?“ – попитах го, държейки документите в ръка. Той замълча за миг и после каза: „Зоя, просто исках да съм сигурен, че ще бъдем заедно завинаги.“

Тези думи не бяха достатъчни. Разбрах, че майка ми е била права през цялото време. Любовта ми към Боян беше истинска, но неговите намерения – не. Трябваше да сложа край на тази връзка, колкото и да ме болеше.

След раздялата ни се върнах при майка си със сълзи на очи. Тя ме прегърна и каза: „Зоя, понякога любовта ни заслепява за истината. Но ти си силна и ще преодолееш това.“ Тези думи ми дадоха надежда.

Сега стоя пред огледалото и се питам: Как можах да бъда толкова сляпа? Но може би истинският въпрос е: Ще мога ли някога отново да се доверя на някого?