Тайните на Ясмина: Десетилетие след развода

„Какво правиш тук отново, Ясмина?“ – гласът на Мария беше остър, но в него се усещаше и нотка на нежност. Стоях на прага на старата й къща в Пловдив, с букет от свежи цветя в ръка. „Знаеш защо съм тук, Мария,“ отговорих тихо, опитвайки се да скрия треперенето в гласа си. „Не мога да те оставя сама в такъв момент.“ Вече десет години минаха откакто се разведох с Иван, но връзката ми с Мария остана непокътната. Тя беше повече от свекърва за мен – тя беше майка, която никога не съм имала.

След развода ми с Иван, животът ми се промени драстично. Омъжих се повторно за Георги, човек, който ме обичаше и подкрепяше във всичко. Но въпреки новото начало, не можех да се откъсна от Мария. Тя беше болна, а аз бях единствената, която можеше да й помогне. Иван замина за чужбина и рядко се обаждаше, а Мария остана сама в голямата къща, която някога беше пълна с живот.

Съседите започнаха да шушукат зад гърба ми. „Защо Ясмина продължава да ходи при бившата си свекърва?“ питаха те. „Не е ли странно?“ Но никой не знаеше истината. Никой не знаеше за обещанието, което дадох на Мария в последния ден от брака ми с Иван. „Ще бъда до теб, каквото и да стане,“ казах й тогава, докато сълзите ми се стичаха по лицето.

Мария беше загубила съпруга си преди години и Иван беше единственото й дете. Когато той замина, тя остана сама и изоставена. Аз не можех да я оставя така. Всеки ден след работа минавах през къщата й, носейки й храна и лекарства. Седяхме заедно на верандата и говорехме за всичко – за миналото, за бъдещето, за живота и смъртта.

Един ден, докато седяхме на верандата, Мария ме погледна с онзи проницателен поглед, който винаги ме караше да се чувствам като дете. „Ясмина,“ каза тя тихо, „знам защо идваш тук всеки ден. Не е само заради мен.“ Замълчах, защото знаех, че е права. Посещенията ми при нея бяха начин да се справя с вината и болката от развода ми с Иван. Бяхме се обичали толкова много, но животът ни раздели.

„Ти си като дъщеря за мен,“ продължи Мария. „Искам да знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми.“ Тези думи ме разтърсиха до дъното на душата ми. Въпреки всичко, което се беше случило между мен и Иван, Мария ме прие като част от семейството си.

С времето започнах да осъзнавам, че връзката ми с Мария е нещо повече от обикновено задължение или съжаление. Тя беше истинска и искрена любов между две жени, които са преживели много загуби и болка. Тази връзка ми помогна да намеря мир със себе си и с миналото си.

Но какво ще кажат хората? Как ще реагира Георги, ако разбере колко време прекарвам с бившата си свекърва? Ще разбере ли той истинската причина за моите посещения или ще види само предателство? Това са въпросите, които ме измъчват всяка нощ.

И така, стоя тук на прага на Марияната къща с букет цветя в ръка и се чудя: дали някога ще намеря смелостта да разкрия истината пред всички? Или ще продължа да живея в тази тайна връзка, която ме държи свързана с миналото ми? Какво бихте направили вие на мое място?