Бях останал сам с дъщеря си след смъртта на жена ми, когато срещнах Мария. Тъкмо започвах да вярвам, че мога да бъда щастлив отново, когато една нейна дума разби всичко. Сега се чудя дали любовта може да съществува там, където болката още не е излекувана.
В този разказ споделям най-болезнената и най-светлата част от живота си – борбата за връзка със сина ми и внука ми, след като семейството ни се разпадна. През очите на един баща, който се чувства изоставен, ще ви разкажа за самотата, надеждата и силата на прошката. Това е история за пропуснати моменти, но и за чудото на една неочаквана среща.
Още от малък усещах, че в нашия дом има нещо, което липсва – не само пари, но и баща. Майка ми и баба ми се бореха всеки ден, за да оцелеем, а аз растях с въпроси, които никой не искаше да чуе. Тази история е за болката, срама и надеждата, които ме оформиха.
В тази история разказвам за най-трудния момент в живота ми – когато майка ми ме изгони от дома заедно с едногодишния ми син. Преживяхме студ, глад и отчаяние, но не се отказах да бъда баща. Това е разказ за болката, прошката и силата на родителската любов.
В тази история разказвам за най-голямата си грешка – как напуснах семейството си, когато разбрах, че ще ставам баща на тризнаци. Години по-късно се връщам в родния Пловдив, за да се изправя пред децата си и пред жената, която обичах, но нараних. Това е разказ за страх, вина и надежда за прошка.
В един миг загубих всичко, което някога съм имал – дъщеря ми Ани си отиде, а внучката ми Елизабет остана сама. Сега, след години на отсъствие, трябва да се изправя пред собствените си грешки и да се опитам да бъда бащата, който никога не бях. Но дали прошката е възможна, когато времето вече е отминало?
В тази история разказвам за болезнения си развод с Мария и битката за попечителство над дъщеря ни Елица. Преживях предразсъдъците на обществото и съдебната система, които автоматично приемат, че майката е по-добрият родител. Моята борба не беше само за себе си, а за щастието и спокойствието на детето ми.
В тази история разказвам за най-голямата си грешка – как напуснах семейството си, когато разбрах, че ще ставам баща на тризнаци. Години по-късно се връщам в родния Пловдив, за да се изправя срещу миналото и да потърся прошка от децата и жената, които изоставих. Това е разказ за страха, срама и надеждата за изкупление.
