В тази история разказвам за най-голямата си грешка – как напуснах семейството си, когато разбрах, че ще ставам баща на тризнаци. Години по-късно се връщам в родния Пловдив, за да се изправя пред децата си и пред жената, която обичах, но нараних. Това е разказ за страх, вина и надежда за прошка.
В един миг загубих всичко, което някога съм имал – дъщеря ми Ани си отиде, а внучката ми Елизабет остана сама. Сега, след години на отсъствие, трябва да се изправя пред собствените си грешки и да се опитам да бъда бащата, който никога не бях. Но дали прошката е възможна, когато времето вече е отминало?
В тази история разказвам за болезнения си развод с Мария и битката за попечителство над дъщеря ни Елица. Преживях предразсъдъците на обществото и съдебната система, които автоматично приемат, че майката е по-добрият родител. Моята борба не беше само за себе си, а за щастието и спокойствието на детето ми.
В тази история разказвам за най-голямата си грешка – как напуснах семейството си, когато разбрах, че ще ставам баща на тризнаци. Години по-късно се връщам в родния Пловдив, за да се изправя срещу миналото и да потърся прошка от децата и жената, които изоставих. Това е разказ за страха, срама и надеждата за изкупление.
