В един миг домът ми се превърна в убежище за друго семейство, а аз се борех със себе си и с решенията на съпруга ми. Финансовите трудности ни принудиха да отворим вратата си, но никой не ме попита дали съм готова. Сега се чудя – кое е по-важно: гордостта или оцеляването?
Една студена октомврийска сутрин взех необмисленото решение да купя луксозна чанта. Това беше момент на слабост, който се превърна във финансов кошмар.
Като майка винаги съм си представяла, че синът ми ще се ожени за някого, който може да му предложи стабилност и просперитет. Когато се влюби в Петя, жена, която се бореше да свърже двата края, бях съкрушена. Малко знаех колко драстично ще се променят животите ни.
След като камионът на баща ни се повреди и го остави без транспорт до работа, брат ми, Иван, предложи да му продаде стария си пикап. Въпреки че знаеше за финансовите затруднения на баща ни, Иван настоя за пълно плащане. Това решение създаде пропаст между нас, която изглежда невъзможно да се преодолее.
На 58 години размишлявам върху решенията, които ме доведоха до това да оставя сина си, когато беше само на 10. Живеейки в София, се сблъсках с жестоката реалност, след като съпругът ми ни остави без нищо. Борейки се да свържа двата края, взех решение, което ме преследва и до днес.
Дъщеря ми отново се сблъсква с трудности и ме попита дали тя и семейството ѝ могат да се преместят при мен. Ще приема нея и внучката ми; няма да ги оставя без покрив над главите им. Но не искам да виждам съпруга ѝ в дома си. Вече ми е достатъчно; живяхме заедно веднъж преди. Той не знае как да се държи и едва изкарва достатъчно. Може да намери друго място, където да остане.
През цялото това време той е купил хляб само два пъти и мляко веднъж. И го направи само защото го помолих. Казвам се Мария.
– Откъде би могла да намери толкова пари? Сара каза, че я е купила за 200 лева от разпродажба. Все пак я упрекнах; за мен това е скъпо. Тя получава
