Стоях с чанти до вратата, а майка ми крещеше, че съм неблагодарна и я изоставям 😶‍🌫️. Аз уж си тръгвах заради поредния скандал, но после излезе нещо, което обърна всичко и ме накара да се съмнявам и в себе си 😣. Между стария навик да търпя и страха какво ще стане, ако остана, буквално не можех да дишам 🫢. И сега още се чудя дали човек изобщо се оправя напълно след такова детство, или само се научава да живее с него 🤷‍♀️.